Вратата се отвори и Обилийс Атек влезе в кабинета. Марс се изправи.
— Лорд Марс, вие осъществихте плановете си, но аз може би ще се нуждая от вас и занапред — каза емперо. — Ще останете ли?
— Вие сте емперо, Ваше величество.
— Недейте така. — В гласа на емперо за пръв път прозвуча досада. — Лорд Марс, вие не сте кабинет, в който бих решила да сменя мебелите. Моля ви да останете, за да ми обясните всичко това подробно и да ми помогнете да го обясним на други хора. Моля ви да останете, макар да знам, че има риск за вас и той нараства, колкото повече са бавите тук. Мога да ви заповядам да се подчините. Но предпочитам да помоля за помощта ви.
Марс гледаше емперо и пак си каза, че каквито и очаквания да имаше за тази среща, те не се покриха.
— Ваше величество, за мен ще бъде чест да ви бъда полезен според силите си.
Тя се усмихна лъчезарно.
— Благодаря ви, лорд Марс. Сега отивам да разгледам нова десетка, но ще се върна вечерта. Ще ми правите ли компания за късна вечеря? Имам още въпроси.
— Разбира се…
Той се подвоуми.
— Какво има? — забеляза тя.
— Опитвам се да пресметна времето, което имам. Отседнал съм в хотел в имперската станция. Там са официалните ми дрехи.
— Първо, аз ще бъде преуморена след обиколката на проклетия кораб, затова вечерята ще бъде съвсем неофициална. Второ, вече сте мой служител. — Емперо погледна Обилийс. — Наех лорд Марс като помощник по научната политика със специални пълномощия. Изпрати някого да вземе вещите му от имперската станция. И те моля да му намериш подходящо за ранга му жилище в крилото за служители. — Тя хвърли за миг поглед към Марс. — Погрижи се жилището да не изглежда, сякаш в него се е взривил музей. И намери някой да му обясни всичко необходимо за двореца.
— Да, Ваше величество — отговори Обилийс.
— Ще се видим скоро — каза емперо на Марс.
— Ваше величество — поклони се той.
Емперо излезе от кабинета. Щом прекрачи прага, трима помощници и телохранител тръгнаха с нея през приемната.
Марс я изпроводи с поглед и се обърна към Обилийс.
— Нямам представа какво се случи току-що.
Тя се усмихна.
— Изглежда, срещата е минала добре за вас, лорд Марс. А сега елате с мен да видим какво жилище можем да ви намерим.
16
Кардения почти се засрами от въодушевлението си след срещата с Марс Клермон.
Срамуваше се, защото в края на краищата от този кратък разговор получи потвърждение за всички тревоги на нейния баща, които тя наследи от него: човешкият род беше застрашен от изчезване не абстрактно, не след много време, а съвсем конкретно и в рамките на не повече от десетилетие. След по-малко от десет години всяка заселена от хората система щеше да бъде откъсната от останалите и принудена да се бори за оцеляването си само с каквото може да намери около своята звезда и с каквито умения и технологии разполага, за да използва тези ресурси. На теория космическите хабитати можеха да се поддържат десетки или дори стотици години, но не биваше да се забравя за човешкия фактор. А хората не реагираха добре на информацията, че са останали сами и са обречени изкуствената им среда да се разпадне рано или късно. Кардения помнеше каквото бе научено за гибелта на Даласисла. Хората се сринали много по-рано от своя хабитат.
Да се въодушевява от потвърдената участ на почти петдесетина човешки системи и милиарди индивиди не беше повод за гордост.
Но Кардения не успяваше да потисне чувството. Не защото беше фаталистка или човекомразка, която се радва, че себеподобните й най-после ще си получат заслуженото. Въодушевяваше се, защото мъглявата неяснота на нейната власт, чието мижаво главно постижение беше възпирането на парламента и гилдиите от стъпкването на неподготвената за това планета Край с още хиляди военни ботуши, изведнъж се проясни напълно. Кардения вече знаеше три неща:
Първо, тя ще бъде последната емперо на Взаимозависимостта.
Второ, цялото си царуване ще посвети на спасяването на колкото може повече хора с всички възможни средства.
Трето, това означава и край на лъжата за Взаимозависимостта.
А беше именно лъжа и Кардения разбра окончателно това в деня, когато призова Рашела I в Стаята на спомените и поиска от нея да й обясни всичко: огромна част от достъпните чрез Потока звездни системи не били лесни за заселване, но това изобщо не възпряло хората. Тези независими системи подхванали търговия помежду си и изпаднали в зависимост от тази размяна на ресурси. А група търговци начело с Банямун Ву осъзнали, че истинската власт се опира не на тази размяна, а на контрола върху достъпа до Потока, и се натрапили в системата на Средоточие като въоръжени събирачи на такси.