И от този факт едва не й се виеше свят.
— Предстои да се скачим с „Пей си” — съобщи пилотът на имперската совалка по комуникационната система.
Кардения кимна. Пътуваше с цяла свита от помощници и телохранители, но през част от обиколката щеше да остане насаме с Амит съгласно уговорката, за да обсъдят каквото имат за обсъждане. Кардения очакваше поне според Амит това да означава нескопосани опити за някакви прояви на чувства.
„Вече не е нужно да се преструваш, че ще се омъжиш за него” — напомни мозъкът й и цялото й тяло настръхна от удоволствие. Точно така си беше! Поначало имаше смисъл да се обвърже с Амит или когото ще да е от семейството му, само за да укрепи положението на имперския Дом спрямо гилдиите и парламента, а и поне на теория да сдържа безогледните амбиции на Нахамапитин.
Но вече нямаше бъдеще, с което да се съобразява, или поне Взаимозависимостта го нямаше. Кардения не беше принудена да се тревожи за налагането на имперската власт поне през следващото поколение или да се умилква на гилдиите и парламента. Всичко това беше обречено. Оставаха само усилията да бъде спасено човечеството след катастрофата. И тя беше убедена, че не се нуждае от Амит или друг Нахамапитин за това. Ако Марс Клермон беше прав, в което тя почти не се съмняваше, само след няколко седмици всички щяха да се натъкнат на изобилни доказателства, че човешката вселена се променя.
Мислите й се отплеснаха за малко към Марс Клермон, с когото й беше леко да говори още от мига, когато той влезе в нейния кабинет и прихна. Кардения бе намислила срещата да е насаме, но официална, само че веднага долови у Марс нещо, което я разубеди. Отказа се от имперското „ние” и едва ли не пърхаше над събеседника си, а после се постара да намери повод да си поприказват още веднъж на вечеря.
„Привлича те, какво пък толкова” — обади се мозъкът й. Кардения нямаше намерение да отрича. Той беше умен, любезен и с достатъчно приятна външност, а мина твърде много време, откакто тя бе имала приемливи отношения с мъж, чиято възраст се разминава с нейната не повече от десет години, затова не можа да остане равнодушна към това съчетание. И реагира на присъствието му не само сексуално — Клермон й напомняше някак за Нафа. Мъничко книжник, мъничко присмехулник и може би човек, който ще вижда в нея Кардения, а не емперо Грейланд II. Или поне ще вижда и Кардения в емперо.
„Може би просто се нуждая от приятел” — мислеше си тя. Подсмихна се печално и излезе от совалката в шлюза на „Пей си, щом ти се иска”, където я чакаше Амит Нахамапитин заедно с поне двеста работници, които бяха построили кораба.
Всички се поклониха, когато тя стъпи на пода в шлюза.
— Ваше величество — каза Амит, щом се изправи, — за мен е удоволствие да се срещнем отново.
Кардения забеляза изражението му — маска на напрегната сърдечност. Той криеше нещо, което очевидно го тормозеше. Неволно го съжали за миг. Каквото и да му се случваше в момента, никак не беше приятно.
Размениха си любезности и тя позволи да й представят корабостроителите, здрависа се с началниците и поздрави обикновените работници. Кардения се бе примирила, че задълженията й включват много поздрави и махане с ръка и така ще бъде до края на живота й.
„А, вече не е така” — възрази мозъкът. Тя му изшътка и се обърна към Амит.
— Готов ли сте да разгледаме кораба, лорд Амит?
— Разбира се, Ваше величество.
Кардения протегна ръка в сдържан, но не отчужден жест, Амит с благодарност я хвана под ръка и двамата излязоха от шлюза, следвани от нейната свита.
Десетката е голям кораб, затова трябваше да отидат на много места според плана. Обиколката включваше мостика и инженерния модул в основния корпус, после товарните сектори и производствените сектори в пръстените. И тъкмо в товарните помещения Кардения и Амит щяха да останат насаме, а нейните телохранители щяха да се намират в секторите пред и зад тях. Разбира се, нейните хора бяха тършували в кораба от часове, за да се уверят, че е безопасно тя да влезе в него. Рискът в тези стотина метра, изминати само с Амит до нея, беше сравнително малък.
Цялата екскурзия трябваше да трае почти два часа и да завърши с поднасяне на чай, когато пак щеше да бъде на четири очи с Амит. Кардения реши изведнъж, че тогава ще му каже да забрави за цялата тази история с брака. Вече знаеше какво ще прави и се надяваше да не прекалява с неловкото мълчание дотогава.
Но първите десетина минути стигнаха да проумее, че в неловко мълчание затъваше и Амит Нахамапитин. Влагаше само минимално старание в светския разговор, преди да остави поредните членове на екипажа да започнат обясненията си за кораба. Той не задаваше никакви въпроси, което можеше да се тълкува и като проява на любезност към тях, ако не беше явната му разсеяност — май изобщо не слушаше какво казват хората му за своите сектори и работа. В един момент Кардения го побутна незабелязано, за да си спомни той, че трябва да благодари на човека от екипажа за обясненията му.