Докато двамата се вмъкнат през люка в товарния сектор, чийто огромен простор явно беше предвиден в обиколката, за да имат време за разговор на спокойствие, Кардения си каза, че й стига толкова.
— Лорд Амит, ако тази екскурзия трябваше да ми разкрие вашата будеща симпатии човечност, опасявам се, че се проваляте напълно — каза тя.
Амит се усмихна невесело.
— Да, Ваше величество. Повярвайте ми, осъзнавам това напълно.
— Има ли някаква причина?
— Уви, днес бях затрупан с лоши новини.
— Съжалявам, че е така. Лично ли ви засягат?
— В известен смисъл. Отнасяха се преди всичко за бизнеса, но както знаете, човек често е въвлечен и лично в него.
— Трябва да призная, че разбирам това по-добре от повечето хора.
— Не се съмнявам — отвърна Амит.
Повървяха смълчани в огромната кухина. Когато Кардения прецени, че стигнаха до средата на товарния сектор, Амит спря и се обърна към нея.
— Ваше величество, вие не искате да се омъжите за мен, нали?
Тя отвори уста да каже нещо уклончиво, но избълва:
— Да, всъщност не искам.
Казана дума — хвърлен камък.
— Е, добре, така да бъде — отвърна Амит.
— Какво?… Почакайте малко — промърмори тя с безмерна изненада. — Моля да не ми се сърдите, лорд Амит, но бях останала с впечатлението, особено от думите на вашата сестра, че тук ще се опитвате да ме очаровате и ухажвате. А сега си личи колко ви олекна, че не искам да се омъжа за вас, и това е… неочаквано, меко казано.
— Съжалявам, Ваше величество.
— Аз не съжалявам — изтърси Кардения и беше ред на Амит да се изненада. — Отдъхнах си, че приключихме с тази досадна политическа интрига. И дори можем да бъдем приятна компания един за друг, докато пием чай.
Амит се засмя.
— Но аз не разбирам — продължи Кардения — защо, след като цяла година вашето семейство и лично вие настоявахте неуморно, изведнъж ви олекна, че нямам никакъв интерес към този брак.
— Сложно е — оправда се Амит.
Кардения напомни с жест, че са насред товарния сектор: „Сами сме, сега е времето да ми кажете.”
— Казано накратко, накараха ни да проумеем, че според други Домове вече имаме прекалено влияние над вас. И ние вече рискуваме да загубим влияние, а не да го засилим, чрез това обвързване с вас.
— Лорд Амит, трудно ми е да открия смисъла на казаното от вас.
— Разбирам, Ваше величество. Нека само добавя, че политическите проблеми на гилдиите и парламента са твърде объркани в момента и ние имаме причини да очакваме, че ще се объркат още повече в бъдеще.
В мозъка на Кардения сякаш замига тревожен сигнал.
— И на какво ще се дължи това?
— В по-близка перспектива — на затрудненията с Край.
— А в по-дългосрочна?
— Е, няма как да знаем далечното бъдеще — измъкна се Амит и понечи да продължи към изхода.
— Не — поклати глава Кардения и не помръдна от мястото си, с което го принуди и той да спре. — Извинете, лорд Амит, но не вярвам, че бихте се отказали с лекота от домогванията си до трона заради въстанието на Край. Не вярвам и че вашата сестра би се отказала толкова лесно. Има още нещо, нали?
Колкото и да беше изумително, Амит Нахамапитин приличаше на детенце, заварено да бърка в кутията със сладкиши.
— Вие всъщност се отказвате от този брак не по свое желание, нали? — не отстъпваше Кардения. — Тоест идеята не е ваша. Принудили са ви. Вашата сестра, може би?
— Не е тя — отрече Амит.
— Но вие не бихте се отказали своеволно. Значи, каквато и да е причината, тя се е съгласила с решението ви. Ала тя ми заяви, че е готова да се откаже от мястото си в изпълнителния комитет, ако реша да се омъжа за вас. Защото участието на Дома Нахамапитин в изпълнителния комитет очевидно е по-маловажно от възможността Домът Нахамапитин да се свърже чрез брак с властващия род и да постави свой потомък на трона. Значи нещо се е случило, откакто говорих с нея. Какво е то, лорд Амит?
Той мълчеше.
— Заради Край ли? — настояваше Кардения.
— Ваше величество…
— Някак сте замесени, нали? Във въстанието на Край.
Амит като че се подразни.