— Ваше величество, за какво ни е да се замесваме?
Тя пренебрегна снизхождението, скрито зад неговата раздразнителност, защото умът й се съсредоточи в по-съществения въпрос: как Нахамапитин биха могли да се облагодетелстват от въстание на Край? Ако участваха в това по някакъв начин, значи се опитваха да спечелят благоволението на сегашния херцог или да издигнат свой кандидат, или да поставят на трона член на семейството — може би по-младия брат Грени Нахамапитин.
Но защо? Ако свалят от власт сегашния херцог и намесата им бъде разобличена, херцогът (или по-вероятно неговите наследници) би могъл да заведе дело в съдилищата на Взаимозависимостта и да поиска поставянето под попечителство на печалбите на Дома до произнасянето на съда. Ако Нахамапитин имат свой херцог на Край, накрая ще бъдат принудени да се откажат от родната си система Терхатум, чиято графиня беше майката на Амит — Джедна…
Терхатум.
Онази част от мозъка й, която се занимаваше с обобщенията, мигом сглоби всичко и го изтласка в съзнанието.
— О, боже — промълви Кардения, впила поглед в Амит. — Вие знаете. Знаете за Потока.
— Не разбирам за какво говорите — възрази Амит, но изумлението му от споменаването на Потока разкри лъжата.
— Знаете, че ще изчезне. И знаете, че струята към Терхатум е следващата. Отказвате се от системата, за да завладеете Край. — Кардения се запъна, без да откъсва поглед от Амит, защото изпадна в недоумение. — Знаете, че ще изчезне, но не сте направили нищо, за да спасите хората от собствената си система!! Защо?
— Струите не изчезват, местят се… — започна Амит и стисна устни настръхнал.
Кардения го гледаше неотклонно, после мозъкът й се намеси и осмисли думите му.
— Не, лорд Амит. Не! Не се местят, стават напълно недостъпни. Чуйте ме. Трябва да изпратите съобщение до Терхатум още днес. Незабавно. Трябва да се подготвят. Трябва!
— За какво да се подготвят?
— За изчезването на струите, Амит.
Разнесе се вой на сирени, през люковете пред тях и зад тях нахълтаха телохранители.
Амит се озърташе потресен.
— Тя не би го направила… — зашепна той. — Не би постъпила така с мен. Не сега…
— Какво има, Амит? — попита Кардения.
Той изви глава към нея.
— Съжалявам, Кардения…
После телохранителите грабнаха и двамата, нея понесоха в посоката, откъдето дойдоха, а него — накъдето щяха да отидат.
И двете групи почти се добраха до целите си, когато товарният сектор беше разкъсан от нещо, врязало се под ъгъл в корпуса на кораба. Кардения се озърна, както бягаше и я дърпаха напред, и видя онова, което приличаше на останки от совалка, да се премята през товарния сектор към тичащите около Амит телохранители. Тя изкрещя името му, но гласът й се изгуби в скрибуцащия грохот на разпадащата се совалка и виенето на въздуха, напиращ навън през огромната дупка. За частица от секундата видя тила му, когато телохранителите го бутнаха да се просне на пода. След това всички бяха пометени от остъргалите пода отломки на совалката.
Сензорите отчетоха загуба на атмосферно налягане и корабът започна да затваря херметични люкове. Кардения и телохранителите й тичаха с все сила към спускащата се преграда, но ураганният вятър от изтръгващия се през дупката въздух ги бавеше. Кардения изпищя, когато видя колко ниско е преградата — нямаше да успеят.
Не успяха. Не всички. Телохранителите на Кардения я тласнаха през люка и тя се гмурна напред с протегнати ръце. Някой се пресегна от другата страна, докопа я за китката и я дръпна толкова мощно през пролуката, че Кардения кресна от болката в почти извадената раменна става. После вече беше от другата страна и дръпна припряно крака си от стоварилия се люк. Някъде бе загубила едната си обувка.
Вдигнаха я, за да я задърпат безжалостно по извития коридор към радиален коридор на пръстена, за да се върнат в основния корпус на кораба. Вече го виждаха и тя погледна тримата телохранители наоколо, искаше да ги попита какво се случи, но нещо изпращя и я просна грубо на пода, спука едната й китка и ожули ръцете и лицето й. Отново се чу вой. Единият телохранител се бе надигнал след падането, напорът на въздуха го отнесе, преди да се затворят с трясък още херметични прегради.
Кардения преброи до десет, преди да се отблъсне от пода. Опитваше се отчаяно да вдиша, двете цепнатини изсмукаха толкова от въздуха в пръстена, че тя очакваше да се задуши всеки момент. Телохранителката до нея също се задъхваше, но намери вграден в стената авариен комплект, отвори го рязко и извади две малки кислородни бутилки с маски. Даде едната на Кардения и й показа как да я използва. Кардения пое с пълни гърди кислорода и толкова се зарадва, че започна да хлипа.