— Моля, моля, мистър Уели, или както се казвате там, но тази пушка е моя собственост! Шепард я открадна от мен.
Докато изричаше тези думи, той така ръгна проповедника с приклада, че негодникът силно извика. Естествено неочакваното появяване на Санел изненада всички с изключение на Хилър.
— Човече, кой си ти? — попита Уели, изваждайки револвера си. — Тук никой друг не може да ни се бърка. Веднага ми върни пушката, иначе ще те застрелям като куче!
Разбрахме, че е крайно време да се покажем. Измъкнахме се от скривалището си. Щом ни зърнаха, Уели и Райтер незабавно грабнаха пушките си. Винету пристъпи към тях и им заяви:
— Аз съм Винету, вождът на апачите, а ето тук е и Олд Шетърхенд. Тези пленници, които преследваме от много дни, са най-напред наши. После може да ви ги предадем.
Хилър отстъпи няколко крачки назад и ни обърна гръб, в знак че не желае да има нищо общо с нас. Райтер и Уели свалиха пушките си и заоглеждаха апача с нескрито страхопочитание.
Винету продължи:
— Имаме право не само над тези пленници, но и целият файндинг-хоул е наша собственост, защото знаех за него преди бледоликите, които сега предявяват претенции за златото.
След тези думи Хилър побърза отново да се приближи и извика:
— Какво? Искате да ни отнемете златото? Винету знаел за находището по-отдавна от нас? Това може да го каже всеки, който е стоял скрит зад онези камъни и е подслушвал! Аз яздих до тук само защото Райтер и Уели ми обещаха една част от него и за нищо на света нямам намерение да се отказвам от полагащото ми се злато!
— И аз нямам такова намерение — заяви Уели. — Ще защитавам правото си дори и срещу Винету! Ами ти, мистър Райтер?
— И насън не може да ми мине мисълта да отстъпя на когото и да било златото, в чието откриване съм участвал и аз!
— Само така, само така! — извика Корнър и въпреки ремъците, се опита да се изправи. — Вярно, че ни нападнахте и вързахте, но ние лесно можем да се споразумеем, стига само да се съюзим по отношение на файндинг-хоула. Не се оставяйте да ви пратят за зелен хайвер с някакво си по-отдавнашно откриване на находището! Това е лъжа и нищо друго освен лъжа! Тези типове са ни подслушали и са чули каквото сме говорили за хоула, тъй че са запознати с всички подробности. Сега много лесно могат да твърдят, че Винету го знаел от по-рано. Но нали ви е известно колко струват думите на един индианец! Развържете ли ни, ние ще застанем на ваша страна и ще защитаваме нашето и вашето право до последна капка кръв!
Друго не можах да чуя, защото преди всичко вниманието ми бе погълнато от Карпио, който имаше вид на мъртвец и ми се усмихна така, че почувствах как сърцето ми се сви.
— Сафо! — продума той. — Най-после, най-после! Знаех си, че ще дойдеш, но тази история се проточи толкова много. Ако се беше забавил още, щях да умра.
— Нямаше как да дойда по-рано — отвърнах аз, докато го развързвах. — Но сега всичко ще се оправи. Можеш ли да станеш?
— Да. Подкрепяй ме!
Помогнах му да се изправи, но щом стъпи на краката си, Карпио се видя принуден отново да седне.
— Толкова съм отпаднал — проплака той. — Тези хора се държаха много лошо с мен. Представи си само, искат да се гмуркам в тази ледена вода, за да вадя от дъното злато!
— Чух. Гладен ли си?
— Всъщност би трябвало да изпитвам глад, но съм твърде изтощен, за да го почувствам. Знаеш ли, драги Сафо, ужасно ми е студено. Последната нощ беше ужасна. Много ми се иска да умра.
— Скоро пак ще ти стане топло и ще ти се възвърне куражът и желанието за живот, драги Карпио! А сега ме извини за няколко минути! Положението се изостря и изглежда, ще се стигне до сбиване.
Наистина беше така, както му казах. Докато бях зает с Карпио, Хилър, Райтер и Уели бяха изпаднали в силна възбуда от собствените си приказки и заплашително се бяха изправили срещу апача. В този момент Уели и Хилър дори се приближиха до пленниците и първият от тях предупреди:
— Е, добре! Щом работата е такава, ние ще освободим тези хора, макар че са заслужили смъртно наказание. Те ще застанат на наша страна и тогава ще видим дали ще ви бъде лесно да ни отнемете нашата собственост.
Уели се наведе, за да развърже най-напред Егли, но Винету заповеднически му извика:
— Стой! Нека Уели почака, докато му кажа още няколко думи! Тези пленници са наши. Който се опита да ги освободи, е наш враг и ние ще се отнасяме към него както се полага. А сега прави каквото искаш, но пушките ни също ще проговорят.