Щом чух думите му, аз веднага насочих моята карабина „Хенри“ към негодниците. Петимата шошони приготвиха пушките си за стрелба, а Еймос Санел се прицели със своята „Ролинг“ в Уели. Тогава престъпникът се отдръпна назад и изригна едно проклятие. Винету продължи:
— Не е необходимо вождът на апачите да ви уверява, че никога не изрича лъжи, защото всички са убедени в това. Но все пак той ще докаже, че е знаел за файндинг-хоула преди тези бледолики и че находището е негова собственост. Нека белите почакат няколко минути! Обаче, ако някой ме последва, ще го застрелям!
Той се отдалечи по посока на каскадата в онази почти отвесна скала. Всички бяхме извънредно много любопитни да видим по какъв начин щеше да даде обещаното доказателство. След снощния ни разговор аз предполагах, че ще отбие водата на потока. Нали беше споменал, че съответното твърде опростено съоръжение е все още налице.
След около пет минути откъм страната на стръмния склон, откъдето се бяхме изкатерили, доловихме шум на вода като от някой висок водопад. Само секунди по-късно потокът пред нас започна да изтънява и да става все по-плитък, докато най-накрая изобщо престана да тече. Коритото му се изпразни и тъкмо там, където се намирахме, на дъното му се показа дълбока дупка, от която водата нямаше как да се оттече. Скоро Винету се върна, посочи към нея и каза:
— Ето това е файндинг-хоулът, който ми принадлежи. Мога да накарам потока да изчезва. Искат ли бледоликите и други доказателства?
Отначало всички мълчаха. После Уели промърмори:
— Правото на собственост на някакъв си индианец изобщо не ни интересува. Ние сме бели и също открихме файндинг-хоула, тъй че и ние имаме претенции над него и ще защитаваме
правото си.
— Хилър и Райтер на същото мнение ли са? — попита апачът и в очите му се появи особен блясък, който ми беше много добре познат. Не отделях поглед от него, за да мога незабавно да подкрепя действията му.
— Да — отговори Райтер, а Хилър добави:
— Хич не ме е еня какво ще направи една червена кожа и един такъв вдетинен лицемерен богоугоден тип като Олд Шетърхенд. Наричат ме Нана-по и едва ли е необходимо да казвам нещо повече. И аз ще защитавам законното си право до последна капка кръв!
— Уф! Защитавай го!
Действията на Винету бяха по-бързи от думите му. Той замахна със Сребърната карабина и с приклада й повали Хилър. В същия миг моят приклад се стовари върху главата на Уели, а секунда по-късно с един удар апачът просна на земята и Райтер. Ремъци имаше повече от достатъчно, понеже и самите те се бяха запасили, за да обезвредят Корнър и спътниците му. След като свършихме тази работа, ние освободихме стария Лахнер. Попитах го:
— Сега проумя ли най-сетне с какви „приятели“ си се съюзил срещу нас? Тук в този поток щеше да намериш смъртта си. А заедно с живота си щеше да изгубиш и чека за седемдесет и пет хиляди долара. Е, какво ще кажеш?
Вместо да ми благодари, старият непоправим скъперник ми хвърли един отровен поглед и заяви:
— Аз купих този файндинг-хоул, а вие искате да ми го отнемете. Не желая да те слушам. Веднъж вече стрелях по теб и тъй като пак съм свободен, ще имам готови куршуми за теб, докато не престанеш да ми оспорваш собствеността на това място.
— Нещастник! Как е възможно такъв слабоумен тип като теб, дето не се е отделял от касата си с пари и по съвсем необясним начин се е оставил да го изпързалят тези мошеници, да иска да се мери с нас! Ти си луд!
— Луд ли съм? — кресна ми той. — Ей сега ще видиш дали съм луд, или не!
Той се втурна, за да грабне пушката си от земята, но аз незабавно го настигнах, блъснах го така, че падна, и оставих на Санел пак да го върже.
— Тъй! — казах после. — Щом благодарността ти, че те спасихме, е такава, ние се отказваме от нея и отново ще лежиш вързан. Ти стреля по мен, преднамерено доведе племенника си до тук на сигурна смърт и сега пак се опита да вдигнеш оръжие срещу мен. Това е предостатъчно. Няма да си отмъщаваме, но ще се погрижим, докато се намираме в тази местност, да не можеш да ни навредиш.
Лахнер започна да ни обсипва с хули и проклятия, но ние не му обръщахме внимание. Скоро Хилър, Райтер и Уели дойдоха в съзнание. Несъмнено бяха оставили конете си нейде наблизо. Изпратихме шошоните да ги потърсят. Не след дълго те се върнаха с животните. Бях любопитен да видя какво решение щеше да вземе апачът. На тримата непреклонни в претенциите си съзаклятници той съобщи следното:
— Заплашихте ни с оръжие и смърт. Това ще ви простим. Но хора като вас не бива да остават наблизо и затова ще наредя да ви отведат по-далеч заедно с цялото ви имущество. Нищо няма да ви вземем, обаче върнете ли се пак, докато сме на това място, ще бъдете застреляни. Винету никога не се кълне, но думата му има силата на клетва.