Ават Ния с удоволствие даде на Рост разрешение да остане при шошоните колкото си иска. По-късно той стана един от най» известните природолечители в източните щати, както и… читател на моите романи. Той сигурно ще се зарадва, като се открие и в този том, а аз го моля да ме извини, че го описах такъв, какъвто си беше на времето. Междувременно неговият вътрешен глас несъмнено вече му е нашепнал, че трапецовидните и ромбовидните мускули не са единствените мускули в човешкото тяло, които заслужават да бъдат споменавани.
Не ни се искаше да оставаме при змиите чак до пролетта и ето защо, щом първото по-трайно топене на снеговете ни позволи, поехме на път през проходите.
За пренасяне на кожите на Хилър, складирани при шошоните и кикатсите, в момента и дума не можеше да става. С индианците се уговорихме след настъпването на пролетта да ги откарат до форт Ларами, а по-късно бели служители на търговците щяха да ги вземат оттам.
В началото на март най-после видяхме пред нас Уестън. Да описвам ли каква радост предизвика там завръщането на Хилър? И да искам, не мога. Скоро издирихме и Уотър. И аз присъствах, когато Уели му показа депозитните разписки и ловецът си получи парите. Двамата заедно с Райтер и Санел се обединиха и основаха голяма фирма за дървен материал. Това съответстваше на техния опит, предишен живот и качества. и до ден-днешен предприятието им процъфтява. Само Санел ги напусна поради внезапната си смърт.
Винету остави конете под надеждните грижи на доверени хора и едва тогава най-сетне имахме възможност да предприемем заплануваното още на времето пътуване към източните щати. След раздялата ми с вожда на апачите за известно време се върнах в Германия. В Бремен не се задържах дълго, понеже парите, които бях получил срещу златото на Карпио, просто ми пареха в джобовете. Съвсем почтено ги предадох на близките му, което предизвика голямата им радост. Радост, да, но само толкова. Естествено, където бе необходима дискретност, аз съм дал на тези хора други имена и затова не е нужно да премълчавам, че те се зарадваха на парите, но страданията и смъртта на моя скъп приятел Карпио не ги натъжиха особено. Той просто се беше отчуждил от сърцата на своите близки. След като им връчих сумата, те ми благодариха учтиво, но студено и си отидох, без да ми досаждат с някакви други въпроси. Даже имах чувството, че трябва да съм им благодарен, защото не ми поискаха убедителни писмени доказателства, че всъщност парите не са повече!
Следващото посещение, което бях длъжен да направя, бе значително по-приятно. Райтер ме беше помолил лично да поздравя баща му и аз изпълних молбата му с най-голямо удоволствие. Моят добър стар кантор се беше превърнал в беловласо старче. И госпожа канторшата бе също побеляла, но си беше все тъй закръглена, както и преди. Той ми приличаше на тъничка осминка пауза, а пък тя, с широкото си боне — на четири четвъртинки ноти с голяма фермата отгоре. След като тя изчезна в кухнята, той най-поверително ми каза, че едва откакто синът му започнал да изпраща от Америка толкова ужасно много пари, най-сетне разбрал колко мила и чудесна жена имал. По-рано просто нямал нужното време да види и признае трогателната й сговорчивост. Впрочем, той страшно се радвал, че заедно със сина му съм открил голямата дупка, пълна със злато, защото сега сигурно съм бил не по-малко богат от него. Изобщо не му бях споменал, че на мен Винету не беше подарил нищо. Ами Хилър?
Той пак стана това, което е бил преди бягството си в Америка, пак получи цялото си имущество, че и нещо повече, защото се беше върнала вярата му в Бога, а заедно с нея и истинското и единствено земно щастие. Неговата вяра се коренеше в суровите страдания на миналото му също като могъщ бор, впил корените си дълбоко в пукнатините на скалата, където намира здрава опора срещу всички бури. Синът му е известен юрист. Жена му, която някога в порутената дъскорезница бе изпаднала в пълно отчаяние, стана ангел-хранител на хората, озовали се в беда, избавителка на клетниците, утеха за всички, които се обръщаха към нея за помощ и закрила. А особено когато наближаваха коледните празници, тя възлагаше на пратениците си да отидат при «изтерзаните и страдащите», за да ги ободрят и подкрепят. После те започнаха да се стичат при нея, старци, болни, сакати, бедни, измъчени. За всекиго от тях тя намираше приятелска дума за поздрав. За всекиго имаше подарък под клоните на грейналата в светлина коледна елха. Но най-скъпият от нейните дарове бе носещото Божията милост възвестяване на Рождество Христово, вестта, че е дошъл Спасителят на всички, които се надяват на избавление за душите си от погибел. И тъй като тя никога не забравя собственото преживяно нещастие, винаги се обръща към всички тях със скъпите за нея думи: