— МОЖЕ да се блъска във всякакви предмети и препяствия. Практически нечуплива е, както можете да видите да пише на опаковката. Затова се нарича така. — отвърна Дядо Коледа.
— Взимаме я. — отсече бащата.
Той тежко извади лъскав кафяв кожен портфейл, тържествено плати цената от един долар и също така церемониално връчи количката на Чип. Малчуганът от своя страна пощуря от радост.
Пълничкото семейство отмина достолепно.
Дядо Коледа дори не успя да се озърне, когато пред него се спря следващия кли… подаръкожелаещ.
Бе много нисък и слаб. В лицето приличаше на изгладняла белка. Имаше остри и изпити черти, както и хитро присвяткащи злобни кафяви очички с торбички.
Носеше вехто черно кожено яке и торбести, висящи по него панталони, чийто цвят слабо напомняше каки.
Тялото му, доколкото се виждаше, изглеждаше годно за изтощителни маратони. Или за жокей.
„Липсва му само бич“, помисли си Дядо Коледа.
— Честито! — каза мъжът. — Може ли да погледна в чувала?
— Честито! Вижте, изберете си подарък.
Мъжът почти веднага грабна един малък Дядо Коледа, по чието тяло имаше изрязани звездички, за да свети по-добре. Играчката бе висока една педя, а брадата му беше така украсена, че напомняше захарен памук.
— Това някакъв вид светилник ли е? Нещо като тиквата за Хелоуин?
— Да. Свещта се пъха в задника му.
— Защо? Запек ли има? — изкиска се нервно мъжът.
— Имах предвид, че за да стои изправена вътре, свещта се пъха ПРЕЗ дупето му.
— Добре. Вземам го.
Мъжът извади бързо малък портфейл, отрупан с кредитни карти /прилежно и математически подредени/, плати с невероятна скорост и се отнесе надолу по улицата.
До края на деня Дядо Коледа, почти изпразни чувала.
Останаха му само няколко играчки на дъното.
Вечерта на Рождество настъпи във Фортес Ууд тържествена и весела. Бе тържествена, понеже почти всички в този град бяха християни, независимо дали католици, баптисти или някакви дтуги и почитаха този празник. А бе весела, защото доста бяха пили алкохол, най-вече вино; на тези които не бяха достатъчно пораснали за да пият пък подаряваха разни неща; почти всички бяха щастливи.
Пълничкото семейство, които бяха купили количка „Камикадзе“ от Дядо Коледа за един долар, също си прекарваха добре. Бяха поканили в обширния си апартамент много роднини и приятели. Бе весело, светло, шумно и оживено. Малкият дебеличък Чип обикаляше гостите и им показваше своята новата придобивка. ТЯ наистина беше бърза и много маневрена.
Само дето от време на време клаксона и самоволно бибипкаше. И то на все по-кратки интервали. Това пронзително пишене обаче някакси се вписваше в общото веселие и правеше празника да изглежда завършен.
Слабият, приличащ на белка мъж, който си бе купил светещ Дядо Коледа за долар, пък прекарваше Рождеството с трима свои приятели и съпругите им в едно обширно Интернет кафе, коетро бе негова собственост. За празника то беше затворено;бяха събрали няколко маси и сепарета на обща трапеза, отрупана с всякакъв алкохол и вкусотии.
Мъничкия Дядо Коледа, който мъждукаше на масата, се бе стопил и поде него се показа друго човече с чалма на главата — също с брада; приличаше на една много известна и много търсена личност; всички обаче бяха подпийнали и го счетоха за изключително хитроумно.
Дядо Коледа, който продаваше Коледни Дарове за долар продължаваше да си седи на улицата и да чака. Чакаше да стане достатъчно тъмно. През това време си мислеше за добрите хора, които му бяха купили къща, малко извън Фортрес Ууд. За това, как бяха оградили широка ограда, непристъпна за човешки очи. И дори по негово настояване му бяха купили няколко елена. „По-късно трябва да ги нахраня“, реши Дядо Коледа.
За нова година му бяха обещали нещо специално. Дядо Коледа се сети за него и се усмихна. После се огледа.
На главната улица имаше още поне седем негови копия, облечени в червени палта и нахлупили червени качулки, поради студа. По-мързеливите или по-неиздръжливите Дядо Коледовци си бяха тръгнали. Най-вероятно да празнуват. Със семействата си.
Дядо Коледа, който продаваше Коледни Дарове за долар, нямаше семейство. Бяха загинали преди години. И сега живееше сам. Със своите елени. Той отново огледа другите весели „старци“.
„Още малко и ще им покажа кой е истинският Дядо Коледа“.
Настъпи полунощ. Няколко човека във „Фортрес Ууд“ отвориха шоколади „Русский Театр“, които днес бяха купили за един долар. И започнаха да ги дъвчат, омазвайки целите си лица.
Клаксонът на количката с дистанционно на малкия дебеличък Чип започна неудържимо да пищи.
Светещият Дядо Коледа, който се намираше на масата в Интернет Кафето започна да изпуска жълта пара. В домовете където имаше негови копия купени за долар от мъжа с Коледните Дарове се случи същото.