Един Санта Клаус на главната улица вдигна чувала си и се запъти към най-близкия свой колега. Когато го наближи, каза:
— Честита Коледа!
— Честито! — отвърна мъжът.
Намираха се малко по встрани от магазините и наблизо нямаше никой.
— Поне плащат ли ти цялото това висене? — попита Дядо Коледа, който продаваше Коледни Дарове за долар.
— Да. Ама моят магазин затвори преди малко. Аз трябваше да стоя до дванайсет и сега май е време да си ходя.
— Весели Празници!
— Весели Празници! — пожела Дядо Коледа, който продаваше Коледни Дарове за долар.
После с няколко крачки настигна своя колега, който тъкмо се приготвяше да пресече улицата. Измъкна един остър и дълъг нож за месо и го заби в бъбреците на своя двойник. Той изохка и се свлече.
Червена кръв на червен костюм. „Ще мине време, докато го открият“, рече си Дядо Коледа, който продаваше Коледни Дарове за долар. Там където бе наранил своя колега се виждаше как костюмът се напоява и става все по-тъмен. Течността образуваше стилизирана червена роза на белия сняг.
Количката на Чип не се подчиняваше на дистанционното.
Продължаваше да бибипка. После се запъти към най-близкия предмет — крака на една ниска инкрустирана чернокафява дървена маса. Вряза се в нея и се взриви.
Няколкото човека във Фортрес Ууд, които бяха яли от шоколадите „Русский Театр“ паднаха на земята и се хванаха за стомасите. Отвътре ги раздираха страшни болки.
Компанията в Интернет кафето, които гледаха светещия и пушещ малък Дядо Коледа в началото си мислеха, че това е някакво ново забавление. После главите им започнаха да се замйват. Гърлата им взеха да се дразнят, а очите им да сълзят. Гърдите им започнаха да свистят, все едно някой ги е натиснал с ръкавица, покрита със стъклена вата. Мъжът, който приличаше на белка бе най-жилав от всички и се строполи на пода чак когато стигна до дръжката на стъклената /украсена със снежинки от спрей/ врата.
За съжаление силите не му достигнаха да я отвори.
Дядо Коледа, който продаваше Коледни Дарове за долар със съжаление огледа няколкото други „старци“ в червени дрехи, които висяха пред магазините. „Те са фалшиви“, мислеше си той, едни нещастни имитатори на истинската легенда. Аз съм истинският. И трябва да остана само аз.
Преоблечените в червено нещастници обаче се намираха на прекалено оживени и прекалено осветени места.
Дядо Коледа, който продаваше Коледни Дарове за долар, бръкна на дъното на чувала и извади пистолет със заглушител.
Той не мислеше, че е възможно да не е прав. Не мислеше че има нещо различно в него или пък че има някаква мания. Знаеше само, че искаше да подарява различни неща на хората. И че имаше хора от определена Организация, които бяха съгласни да го изхранват през цялата година, да му купуват каквото поиска /например няколко елена/ и да изпълняват неговите прищевки.
Нещо повече. Бяха му обещали за Нова Година да може да се приземи вурху покрив. Като истински Дядо Коледа.
Първо трябваше да се качи на самолет с няколко пакета и парашут в багажа. По-късно му бяха казали, че може да взриви самолета и да скочи върху покрива на една сграда във Вашингтон. Дядо Коледа, който продаваше Коледни Дарове за долар се бе съгласил. В крайна сметка това можеше да го различи от останалите нескопосани имитатори, да го направи Единствен и Истински.
Дядо Коледа, който продаваше Коледни Дарове за долар пъхна пистолета под червения кожух и се запъти надолу по главната улица на Фортрес Ууд.
Ако успееше да свърши навреме, после можеше да нахрани елените.