— Значи, по ваше мнение Коледа е малко вероятно време за престъпления, така ли?
— Точно това казах.
— Защо?
— Как защо? — учуди се Джонсън. — Нали току-що ви казах — празници, добро настроение и прочие!
Поаро измърмори:
— Вие, британците, сте толкова сантиментални.
Събеседникът му не отстъпи:
— И какво от това? Какво лошо има да почита човек традициите?
— Нищо лошо, дори е очарователно. Но нека да пофантазираме за момент. Вие казвате, че Коледа е време за веселба. Това значи много ядене и много алкохол. Нека си кажем, направо преяждане. А с това идват и стомашни неразположения, които ни правят раздразнителни.
— Престъпленията — намеси се полковник Джонсън — не се извършват от раздразнение.
— Не съм толкова сигурен. Да погледнем от друга страна. Вие казвате, че Коледа носи дух на доброжелателство, просто така е прието. Стари вражди се погребват, непримиримите се помиряват, макар и временно.
Джонсън кимна:
— Заравят томахавката, точно така.
Поаро продължи мисълта си:
— И семействата, забележете, семействата, разделени за цяла година, отново се събират заедно. И точно при тези обстоятелства, не може да не се съгласите, се получава особено напрежение. Хора, които не са настроени дружелюбно, полагат усилия, за да изглеждат дружелюбни. По Коледа хората са лицемерни, макар и в името на добрата традиция. И все пак са лицемерни.
— Е, аз не бих казал точно така — усъмни се полковник Джонсън.
Поаро му отправи ослепителна усмивка.
— Не, не! Моля ви! Разбира се, че не вие. Аз го казвам това. Аз се опитвам да ви покажа, че при тези условия на душевно напрежение и физическо неразположение е твърде възможно липсата на симпатия, едва доловима преди, и стари препирни да добият по-сериозен характер. Рано или късно усилието да бъдат по-любезни, по-склонни към прошка, по-великодушни, отколкото са, кара хората да се държат по съвсем различен начин. Те стават по-заядливи, по-груби и като цяло по-неприятни от истинското си аз. Ако сложите бент на потока на естественото си държане, mon ami, рано или късно този бент се разрушава и настъпва катаклизъм!
Погледът на полковника излъчваше съмнение.
— Никога не мога да разбера кога говорите сериозно и кога ме пращате за зелен хайвер — изръмжа той.
Поаро се усмихна.
— Не говорех сериозно, ни най-малко. Но в това, което казвам, има истина. Неестествените условия винаги предизвикват съответните реакции.
Прислужникът на полковник Джонсън влезе в стаята.
— Полицейският началник Сагдън на телефона, сър.
— Веднага идвам.
Като се извини, префектът излезе от стаята. Върна се след няколко минути, а лицето му беше мрачно и разтревожено.
— Проклятие! — каза той. — Убийство! На Рождество Христово!
Поаро вдигна вежди.
— Сигурно ли е това?
— А? О, няма друго обяснение. Случаят е съвсем ясен — убийство, и то брутално.
— Коя е жертвата?
— Старият Саймън Лий. Един от най-богатите хора тук! Първоначално натрупал състояние в Южна Африка. От злато, всъщност не — от диаманти. Вложи куп пари в производството на някаква машинария за минно инженерство, май негово изобретение. Както и да е, тази инвестиция се изплати стократно. Казват, че е два пъти милионер!
— Навярно е много уважаван? — попита Поаро.
— Не мога да кажа, че го харесваха много. Беше особняк. От няколко години е инвалид. Аз самият не го познавам добре, но той е една от важните фигури в околията.
— Значи случаят ще предизвика голям шум?
— Да, трябва да отида в Лонгдейл по най-бързия начин.
Той колебливо погледна към госта си. Поаро веднага отговори на неизречения въпрос:
— Искате да ви придружа, така ли?
Джонсън неловко изрече:
— Неудобно ми е да ви моля, но нали разбирате? Сагдън е добър полицай — акуратен, внимателен, може да се разчита на него, но му липсва въображение. Много бих искал, щом сте тук, да се възползвам от съветите ви.
Поаро реагира моментално:
— С удоволствие. Можете напълно да разчитате на мен. И не бива да обиждаме полицейския началник. Това ще си е негов случай, не мой. Аз просто ще бъда неофициалният консултант.
Полковникът топло каза:
— Вие сте добър човек, Поаро.
И след тези похвални думи двамата излязоха.