Коледата на Поаро

— Да, напълно възможно.

Поаро се обади:

— Значи намерението е било да се представи смъртта като самоубийство, тъй като вратата е заключена и вътре няма никого.

— Точно така, мосю Поаро, няма съмнение в това.

Детективът явно не беше съгласен:

— А безпорядъкът в стаята? Както сам казвате, това опровергава идеята за самоубийство. При всички случаи убиецът би привел стаята в ред.

Сагдън каза:

— Но той не е имал време, мосю Поаро. Там е цялата работа, той просто не е имал време. Да речем, че е разчитал да завари стария джентълмен неподготвен, и това не е станало. Имало е борба и тя е била чута в стаята отдолу. Нещо повече, старецът е извикал за помощ. Всички са хукнали нагоре. Убиецът е могъл само да изскочи от стаята и да завърти ключа отвън.

— Вярно — съгласи се Поаро. — Възможно е вашият убиец да се е объркал. Но защо, за Бога, защо не е оставил оръжието? Щом то липсва, отпада и самоубийството. Това е твърде фатална грешка.

Сагдън спокойно каза:

— Престъпниците обикновено правят грешки. Нашият опит го доказва.

Поаро измърмори:

— Независимо от грешките този ваш престъпник все пак е избягал.

— Не мисля, че е избягал.

— Искате да кажете, че все още е в къщата?

— Не виждам къде другаде може да бъде. Това е дело на някого от семейството.

— Но все пак — леко повиши тон Поаро — поне засега се е измъкнал. Вие не знаете кой е той.

Сагдън уверено изрече:

— Скоро обаче ще узнаем. Все още не съм разпитал всички в къщата.

Полковник Джонсън изведнъж се намеси:

— Чакайте, Сагдън, нещо ми дойде наум. Този, който е заключил отвън, трябва да е имал някакъв опит в подобни неща. Имал е криминално минало. Не е толкова лесно да се борави с такива инструменти.

— Искате да кажете, че е професионалист ли, сър?

— Да, това имам предвид.

— Изглежда, че е така — съгласи се Сагдън. — Ако продължим да разсъждаваме по този начин, ще излезе, че между прислугата има професионален крадец, което обяснява кражбата на диамантите и убийството като логично следствие от това.

— Виждате ли нещо невярно в това предположение?

— Всъщност и аз се сетих за това най-напред, но не е лесна работа. В къщата има осем души прислуга. От тях шест са жени, пет от които са там повече от четири години. Остават икономът и сервитьорът.

Икономът работи тук повече от четирийсет години, това си е цял рекорд. Сервитьорът е местен — син на градинаря, израснал е тук. Не виждам как той би могъл да бъде професионалист. Единственият, който остава, е личният прислужник на господин Лий. Той е сравнително отскоро, но е бил извън къщата, още не се е върнал дори, и е излязъл преди осем часа.

Джонсън попита:

— Имате ли точен списък на присъствалите в къщата?

— Да, сър. Взех го от иконома. Да ви го прочета ли? — Извади бележника си.

— Ако обичате.

— Господин и госпожа Алфред Лий. Господин Джордж Лий, член на парламента, и съпругата му, господин Хенри Лий, господин и госпожа Дейвид Лий, госпожица… — Сагдън направи пауза и внимателно прочете: — Пилар Естравадос, господин Стивън Фар. А сега прислугата — Едуард Тресилиън, иконом. Уолтър Чампиън, сервитьор. Емили Рийвс, готвачка. Куини Джоунс, прислужница в кухнята. Гладис Спент, главна камериерка. Грейс Вест, Биътрис Москоум, Джоун Кенч, камериерки. Сидни Хорбъри, личен прислужник на господин Лий.

— Това са всички?

— Това са всички, сър.

— Имате ли представа кой къде е бил по време на убийството?

— Най-обща, сър. Както ви казах, не съм разпитал още всички. Според Тресилиън господата са били в трапезарията. Дамите са се оттеглили в гостната. Тресилиън им сервирал кафе. Той заяви, че тъкмо се прибрал в кухнята, когато чул шум на горния етаж, последван от вик. Изтичал в преддверието и нагоре по стълбите след другите.

Джонсън запита:

— Кои от членовете на семейството живеят постоянно тук и кои са само на гости?

— Господин и госпожа Алфред живеят тук. Останалите са на гости.

Полковникът кимна.

— Къде са всички сега?

— Помолих ги да останат в гостната, докато се приготвя да взема показанията им.

— Добре. Предлагам да се качим горе и да огледаме мястото на престъплението.

Сагдън ги поведе нагоре по стълбите и после по коридора.

Когато влязоха в стаята, Джонсън пое дълбоко дъх и изрече:

— Направо ужасно.