— А брат ви и жена му останаха ли доволни, когато научиха, че ще останете тук? — Поаро зададе въпроса с леко повдигане на веждите си.
— Алфред ли? Той направо щеше да се пръсне от яд. За Лидия не знам. Сигурно и на нея не й е станало приятно, заради него. Но съм убеден, че в края на краищата това щеше да й допадне. Лидия ми е симпатична. Няма начин да не се разберем с нея. Само че Алфред е нещо съвсем различно. — Той отново се изсмя. — Алфред винаги адски ме е ревнувал. Винаги е бил добрият син, дето си седи у дома и си знае задълженията. И какво щеше да получи накрая? Това, дето винаги го получават добрите синчета — ритник отзад. Послушайте ме, господа — добродетелта не е нещо, което си струва. — И той ги изгледа един след друг. — Надявам се, че не сте шокирани от моята откровеност. Но нали и вие търсите истината. В крайна сметка ще измъкнете наяве всичките кирливи ризи на семейството. По-добре е аз сам да си извадя моите. Не съм кой знае колко съкрушен от смъртта на баща ми — не съм го виждал толкова години, — но независимо от това той ми е баща и е бил убит. Държа да има отмъщение. — Поглади брадичката си, докато ги гледаше. — В нашето семейство отмъщението е на голяма почит. Никой от семейство Лий не забравя лесно. Затова искам убиецът на баща ми да бъде открит и да увисне на въжето.
— Бъдете спокоен, господин Лий — ще направим всичко, което е по силите ни — обеща Сагдън.
— Ако не успеете, ще се заема сам — заяви Хари Лий.
Полковник Джонсън остро попита:
— Имате ли някакви предположения относно самоличността на убиеца, господин Лий?
Хари поклати глава.
— Не. Не, нямам. Вижте какво, работата е доста сериозна. Много мислих върху случилото се и според мен това съвсем не е дело на външен човек…
— Аха — поклати глава Сагдън.
— И ако е така — продължи Хари Лий, — тогава го е убил някой от дома… Но кой, по дяволите, може да го е направил? Не подозирам прислугата — Тресилиън е тук вече не помня откога. Онзи глупак, дето сервира? За нищо на света. Вижте, Хорбъри си го бива, но от Тресилиън знам, че е бил на кино. И какво ни остава тогава? Като изключим Стивън Фар (защо му трябва да идва тук чак от Южна Африка, за да пречука един непознат?), остават членовете на семейството. Не мога да допусна, че някой от нас го е направил! Алфред? Той обожаваше баща ни. Джордж? На него не му стиска. Дейвид? Дейвид винаги се е носил из облаците. Готов е да припадне дори при вида на някоя драскотина. Съпругите? Не е по женски да отидеш и хладнокръвно да заколиш някого. Така че кой? Умът ми не го побира! Обаче работата е сериозна.
Полковник Джонсън се покашля — това му беше навик — и попита:
— Кога за последен път видяхте баща си тази вечер?
— След чая. Току-що се беше скарал с Алфред заради моя милост. Старецът не беше на себе си. Той винаги е обичал да забърква каши. Според мен именно заради това е криел пристигането ми от останалите. Искал е да види суматохата, когато аз цъфна на прага! Пак с тази цел подхвърли, че ще променя завещанието си.
Поаро се размърда леко и попита:
— Значи баща ви е споменавал за завещанието си?
— Да, пред всички, като ни гледаше внимателно, за да види реакциите ни. Обади се на адвоката си да дойде веднага след Коледа.
Детективът се поинтересува:
— Какви промени е възнамерявал да направи?
Хари Лий се ухили:
— Нищо не ни каза! Хитра лисица! Предполагам или да кажем, надявах се, че промените щяха да са в полза на моя милост. Сигурно ме е изключил от предишното си завещание. А сега допускам, че отново е щял да ме включи. Голям удар срещу останалите. Сигурно щеше да включи и Пилар — харесваше я. И нея я е очаквало нещо хубаво. Не сте ли я виждали още? Моята испанска племенница. Много е хубава — с топлата красота на юга и с неговата жестокост. Ех, ако не й бях чичо!
— Според вас баща ви я харесваше?
Хари кимна.
— Тя веднага разбра как да му влезе под кожата. Седеше при него по цял ден. Обзалагам се, че е знаела какво иска! Е, сега вече го няма. Никакви завещания не могат да се променят в нейна полза, нито пък в моя — лош късмет. — Той се намръщи, замълча за минута, а после продължи с променен тон: — Нещо се отклонявам от въпроса. Искахте да знаете кога за последен път видях баща си? Както ви казах, беше след чая, може да е било малко след шест. Старецът беше в добро настроение, макар и малко уморен. Тръгнах си и го оставих с Хорбъри. Повече не го видях.