— Напълно сте прав, мосю Поаро — обади се Сагдън и кимна няколко пъти с изражението на човек, който най-сетне е проумял мисълта на събеседника си. — Той беше голям особняк, този господин Лий. Държал е диамантите при себе си, за да ги докосва и да си припомня миналото. Помнете ми думата — затова не ги е дал да ги шлифоват.
Поаро енергично кимна:
— Точно така, точно така. Имате остър ум, мосю Сагдън.
Полицейският началник като че ли беше неподготвен за комплимента, но полковник Джонсън бързо се намеси:
— Има и още нещо, Поаро. Не зная дали забелязахте…
— Mais oui — отвърна той. — Зная какво имате предвид. Госпожа Джордж Лий, без самата тя да го съзнава, изтърва, така да се каже, котката от чувала! От нея придобихме отлично впечатление за последното семейно събиране. Тя ни уведоми — о, по такъв наивен начин — че Алфред е бил ядосан на баща си и че Дейвид е изглеждал така, сякаш е „можел да го убие“. Според мен и двете неща са верни. Но от тях можем да си направим собствени изводи. Защо Саймън Лий е събрал семейството си? Защо са го заварили точно в момент, когато е телефонирал на своя адвокат? По дяволите, това не е било случайно. Той е искал те да го чуят! Клетият старец, бил е прикован на стола си и е бил лишен от младежките си развлечения. Затова и измисля ново развлечение. Забавлявал се е, като е дразнел алчността на хората, като си е играел с чувствата им! От това обаче следва още едно умозаключение. В тази своя игра той не е трябвало да пропуска никого. Следователно е било логично и необходимо да се отнесе по същия начин и с господин Джордж Лий! Неговата съпруга тактично премълча този факт. Навярно и по неин адрес е била изстреляна някоя отровна стрела. Според мен много скоро ще узнаем от другите какво е казал Саймън Лий на Джордж Лий и на неговата съпруга…
Той млъкна, защото вратата се отвори и в стаята влезе Дейвид Лий.
XII
Дейвид Лий се владееше добре. Беше спокоен — почти неестествено спокоен. Приближи се към тях, издърпа един стол и седна, като изпитателно гледаше към полковник Джонсън.
Електрическото осветление падаше върху русия кичур на челото му и подчертаваше чувствителните извивки на челюстта му. Той изглеждаше необичайно млад, за да бъде син на съсухрения старец, който лежеше мъртъв на горния етаж.
— Е, господа — попита, — с какво мога да ви помогна?
Полковник Джонсън отвърна:
— Доколкото разбрах, господин Лий, имало е някакво семейно събиране в стаята на баща ви днес следобед?
— Да. Но беше съвсем неофициално. Искам да кажа, че не беше семеен съвет или нещо подобно.
— И какво стана там?
Дейвид спокойно отговори:
— Баща ми беше в особено настроение. Към един възрастен инвалид като него човек трябва да проявява разбиране, естествено. Струва ми се, че ни беше повикал при себе си, за да… ъ-ъ-ъ… да излее злобата си върху нас.
— Можете ли да си спомните думите му?
Той тихо отвърна:
— Всъщност това бяха просто глупости. Заяви, че не ставаме за нищо, никой от нас, че в семейството няма нито един истински мъж! Каза, че Пилар (моята испанска племенница) струвала колкото двама от нас. Каза, че… — Дейвид млъкна.
Поаро се обади:
— Моля ви, господин Лий, точните му думи, ако можете.
Мъжът неохотно продължи:
— Той изрече доста груби думи, каза, че се надявал някъде по света да има по-добри синове, дори и да не били родени в неговото легло…
Чувствителното му лице изразяваше неодобрение от думите, които повтаряше. Сагдън внезапно вдигна поглед, наведе се напред и попита:
— Баща ви каза ли нещо по-специално на брат ви, господин Джордж Лий?
— На Джордж ли? Не си спомням. О, да, като че ли му каза да прави повече икономии за в бъдеще, защото щял да намали издръжката му. Джордж много се ядоса и почервеня като пуяк. Започна да заеква и да нарежда, че няма да може да се оправи с по-малко пари. Баща ми му отговори съвсем спокойно, че щяло да му се наложи. Каза му да накара жена си да му помогне да прави икономиите. Доста злобно подмятане, като се има предвид, че Джордж винаги е бил маниак на тема икономии. Според мен Магдалин е с по-широки пръсти — има доста екстравагантни вкусове.
Поаро попита:
— Значи и тя е била ядосана, така ли?
— Да, Освен това баща ми каза още нещо грубо — подхвърли, че била живяла с някакъв морски офицер. Разбира се, той имаше предвид баща й, но прозвуча доста двусмислено. Магдалин цялата почервеня. Но тя не е виновна.