— Вярно е, че имате превъзходни мустаци… Кажете ми, използвате ли специална помада?
— Помада? Господи, не!
— А какво им слагате?
— Да им слагам нещо? Абсолютно нищо. Те просто си растат.
Поаро въздъхна:
— Вие сте галеник на природата. — Поглади пищните си мустаци, след това въздъхна отново. — Независимо колко скъп е препаратът — измърмори, — възстановяването на естествения цвят неизбежно влошава качеството на косъма.
Сагдън, който не се интересуваше от подобни проблеми, продължи делово:
— Като разглеждаме мотива за престъплението, струва ми се, че бихме могли да изключим и господин Стивън Фар. Може да е имало някаква разправия между баща му и господин Лий, но се съмнявам, Фар беше съвсем спокоен, когато спомена този въпрос. Изглеждаше съвсем уверен — не мисля, че се преструваше. Според мен при него няма да открием нищо.
— Съгласен съм с вас — изрече Поаро.
— Има и още един човек, за когото е било важно господин Лий да живее — синът му Хари. Вярно е, че е включен в завещанието, но не съм сигурен дали го е знаел. Във всеки случай не е можел да бъде сигурен! Общото впечатление е, че Хари е бил изключен от завещанието. Сега обаче отново е очаквал да бъде облагодетелстван! За него е било важно баща му да направи ново завещание. Не е толкова глупав да го убива сега. Освен това знаем, че не е имал възможността да го направи. Виждате, че напредваме — елиминирахме доста хора по този начин.
— Вярно е. Скоро няма да остане никой!
Полицейският началник се ухили.
— Е, не сме толкова бързи! Имаме Джордж Лий и жена му, Дейвид Лий и госпожа Дейвид Лий. Те всички имат изгода от смъртта му, а Джордж Лий, доколкото разбирам, е болен на тема пари. Освен това баща му го е заплашил, че ще ограничи издръжката му. Значи той е имал мотив, имал е и възможността да го направи!
— Продължавайте — каза Поаро.
— Имаме и госпожа Джордж Лий! Тя обича парите както котката мляко! Освен това съм готов да се обзаложа, че е затънала в дългове! Ревнува от испанката. Веднага е забелязала, че девойката има влияние над стареца. Чула го е да вика адвоката си. Затова е действала незабавно. Мисля, че тук разполагаме с нещо.
— Възможно е.
— После имаме Дейвид Лий и жена му. Те са наследници според сегашното завещание, но не смятам, че парите са най-решаващият мотив в техния случай.
— Така ли?
— Да. Дейвид Лий е мечтател, той няма търговски нюх. Той е особняк. Аз виждам нещата така — съществуват три възможни подбуди за това убийство: диамантите, завещанието и, е, най-обикновена омраза.
— А, значи отчитате това!
Сагдън каза:
— Естествено. Нито за миг не е излизало от ума ми. Ако Дейвид Лий е убил баща си, според мен това не е било заради пари. Ако той е престъпникът, това би могло да обясни кръвта!
Поаро го изгледа одобрително.
— Да, чудех се кога ще отбележите и това. Толкова много кръв — това са думите на госпожа Алфред Лий. Това ни връща назад във времето към древни ритуали — кърваво жертвоприношение, когато жертвата е била намазвана със собствената й кръв…
Сагдън намръщено попита:
— Искате да кажете, че този, който го е направил, е бил луд?
— Драги приятелю, в човека се крият толкова инстинкти, за които той дори не подозира. Жаждата за кръв, стремежът към жертвоприношение!
Полицаят колебливо отбеляза:
— Дейвид Лий изглежда толкова кротък човек.
Поаро отвърна:
— Вие не разбирате от психология. Дейвид Лий е човек, който живее в миналото. В него споменът за майка му е жив. Толкова години е странял от баща си, защото не му е простил начина, по който се е отнасял с майка му. Да предположим, че е дошъл тук с намерението да прости. Но може да не е бил способен на прошка… Знаем едно — че когато Дейвид Лий е стоял до трупа на баща си, той е изпитал известно удовлетворение. „Бог забавя, но не забравя.“ Възмездие! Отплата! Злото, което се заличава чрез изкупление!
Сагдън внезапно потрепери.
— Не говорете така, мосю Поаро. Карате ме да изтръпвам. Възможно е да е така, както казвате. Ако е така, госпожа Дейвид знае — и смята да го прикрива. Мога да си я представя как го прави. От друга страна, не мога да си я представя като убийца. Тя е толкова обикновена и спокойна жена.
Поаро го изгледа с любопитство.