— Значи така ви изглежда? — промърмори.
— Ами… самата й фигура го излъчва, ако разбирате какво имам предвид?
— О, разбирам ви отлично!
Полицейският началник го изгледа.
— Хайде, мосю Поаро, вие си имате идеи за този случай. Не ги крийте.
Детективът изрече бавно:
— Да, имам идеи, но те са доста неясни. Бих искал първо вие да резюмирате случая.
— Ами, както вече казах, има три възможни мотива: омраза, облагодетелстване и тези диаманти. Да видим фактите в хронологичен ред: 3.30. Семейно събиране. Телефонен разговор с адвокат, чут от цялото семейство. После старецът си го изкарва на всички и ги изгонва. Те се измъкват навън като подплашени зайци.
— Хилда Лий обаче остава — каза Поаро.
— Така е. Но не за дълго. После към шест Алфред е повикан при баща си и има неприятен разговор. Хари е трябвало да бъде приет обратно в семейството. Алфред е недоволен. По принцип той би трябвало да бъде поставен на първо място сред заподозрените. Както и да е, след това идва Хари. Той е в приповдигнато настроение, защото нещата със стареца отиват на добре. Но преди тези две срещи Саймън Лий открива липсата на диамантите и ми телефонира. Той не споменава нито дума за това пред двамата си сина. Защо? Според мен, защото е бил сигурен, че нито един от тях не е бил замесен. Не е подозирал нито един от тях. Според мен, аз продължавам да поддържам това, старецът е подозирал Хорбъри и още някого. И съм почти сигурен какво е възнамерявал да направи. Спомняте си, нали, изричните му думи никой да не го безпокои тази вечер? Защо? Защото се е подготвял за две неща: първо — за моето идване и, второ — за посещението на другата заподозряна личност. Той е поканил някого при себе си веднага след вечеря. Коя е била тази личност? Може да е бил Джордж Лий. А още по-вероятно — жена му. И още една личност намира място в тази картина — Пилар Естравадос. Той й е показвал диамантите. Казал й е за стойността им. Откъде можем да сме сигурни, че момичето не е крадла? Да не забравяме онези мистериозни подмятания за позорното поведение на баща й. Възможно е той да е бил професионален крадец и да е влязъл в затвора заради това.
— И така, както казвате вие, Пилар Естравадос отново намира място в картината… — отбеляза Поаро.
— Да, като крадла. Но само като такава. Може да си е загубила ума, когато са я разкрили. Може да се е нахвърлила върху дядо си и да го е нападнала.
— Аз винаги ще се връщам към едно и също нещо — характера на покойника. Какъв човек е бил Саймън Лий? — попита детективът.
— Няма нищо тайнствено около личността му — отвърна Сагдън, като се вгледа втренчено в събеседника си.
— Разкажете ми тогава. Разкажете ми какво се е говорело за него тук.
Полицаят прокара пръст по брадичката си и се замисли. Изглеждаше объркан. Най-сетне каза:
— Аз не съм местен човек. Роден съм в Рийвсшир, съседното графство. Но господин Лий беше доста известен човек. Всичко, което знам за него, съм го чувал от други хора.
— Да? И какво сте чули?
— Ами той е бил доста голям хитрец; не са много тези, които могат да се похвалят, че са го надхитрили. Но е бил твърде щедър. С много широки пръсти, както казват. Просто ми е чудно как господин Джордж Лий е пълна противоположност на баща си.
— А! Но в семейството е имало две основни черти. Алфред, Джордж и Дейвид приличат — поне на пръв поглед — на майка си. Тази сутрин разглеждах няколко портрета в галерията.
— Бил е избухлив — продължи Сагдън. — Освен това му се носела славата на покорител на женските сърца — това е било на младини. Той е бил инвалид от доста години. Но дори и там е бил много щедър. Ако е станела беля, винаги е плащал щедро и момичето често пъти е успявало да се задоми. Може да е бил всякакъв, но не е бил подлец. Държал се е зле с жена си, преследвал е други жени, а нея я е пренебрегвал. Починала, както казват хората, с разбито сърце. Изразът е просто за удобство, но според мен тя наистина е била нещастна, клетницата. Била е болнава и рядко се е показвала навън. Без съмнение господин Лий е бил особняк. Освен това е бил и отмъстителен. Ако някой посмеел да го изиграе, казват, че той винаги си го е връщал, независимо колко дълго е трябвало да чака сгоден момент.
— Бог забавя, но не забравя — измърмори Поаро.
Полицейският началник Сагдън рече натъртено:
— Май дяволът не забравя! Саймън Лий не е бил светец. По-скоро е бил човек, който е продал душата си на дявола и е бил адски доволен от сделката! И е бил горделив, горделив като Луцифер!