Поаро още гледаше след тях, когато тя се обърна и му хвърли бърз поглед. Той долови за миг някаква тревога — а не беше ли страх?
Докато бавно вървеше към другия край на терасата, Поаро измърмори:
— Както винаги, аз пак станах изповедник! И тъй като жените по-често ходят да се изповядват, затова и те дойдоха при мен тази сутрин. Дали още някой ще ги последва?
Когато стигна края на терасата и се обърна, разбра, че въпросът му вече има своя отговор. Към него се приближаваше Лидия Лий.
IV
Лидия каза:
— Добро утро, мосю Поаро. Тресилиън ми каза, че ще ви намеря тук с Хари, но съм доволна, че сте сам. Още от сутринта съпругът ми започна да говори за вас. Той много иска да ви види.
— А! Да? Да отида ли при него?
— Още не. Той почти не спа тази нощ. Най-накрая му дадох силно приспивателно. Още спи и не искам да го будя.
— Разбирам. Постъпили сте умно. Снощи видях, че за него шокът беше много голям.
— Вижте, мосю Поаро, той беше загрижен за баща си, много повече от останалите.
— Разбирам ви.
Тя попита:
— Имате ли — вие или господин Сагдън — някаква представа кой може да е сторил това ужасно нещо?
— Имаме определени идеи, мадам, за хората, които не са го сторили — подчерта Поаро.
Лидия каза припряно:
— Всичко е като кошмар — толкова е нереално — просто още не мога да повярвам! — После добави: — А Хорбъри? Наистина ли е бил, както твърди, на кино?
— Да, мадам, проверихме това. Той казва истината.
Лидия замълча. Лицето й леко пребледня. После изрече:
— Но това е ужасно! Значи остава да е някой от семейството!
— Точно така.
— Мосю Поаро, не мога да повярвам!
— Мадам, вие можете и всъщност го вярвате!
Тя понечи да се възпротиви, после изведнъж се усмихна тъжно:
— Какъв лицемер може да бъде човек!
Той кимна.
— Ако бяхте откровена с мен, мадам, щяхте да признаете, че ви се струва съвсем нормално някой от семейството да иска да убие вашия свекър.
Лидия каза рязко:
— Това са неправдоподобни думи, мосю Поаро!
— Да, така е. Но и вашият свекър беше неправдоподобна личност!
— Горкият човечец. Сега го съжалявам. А приживе ме дразнеше неимоверно! — изрече тя.
— Така и предполагах. — Поаро се наведе над една от каменните саксии. — Много са хубави. Страшно приятни.
— Радвам се, че ви харесват. Едно от моите хобита. Харесва ли ви арктическата градина с пингвините и леда?
— Очарователна е. А тази — тази каква е?
— О, това е Мъртво море — или щеше да бъде. Още не е завършена. Не я гледайте. А ето тази трябва да е Пиана в Корсика. Там скалите са съвсем розови и наистина са прекрасни, когато се спускат в синьото море. А тази пустинна сцена е много забавна, нали?
Тя го поведе нататък. Когато стигнаха до далечния край, жената погледна часовника си.
— Отивам да видя дали Алфред се е събудил.
След като тя си тръгна, Поаро бавно се върна до градината, представляваща Мъртво море. Вгледа се в нея с подчертан интерес. След това взе няколко от камъчетата и ги потъркаля из пръстите си.
Внезапно изражението му се промени. Той вдигна камъчетата и ги заразглежда.
— Каква изненада! — възкликна той. — Истинска изненада! Какво ли може да означава това?
Пета част
26 декември
I
Полковник Джонсън и полицейският началник Сагдън се бяха вторачили недоверчиво в детектива. Самият Поаро внимателно постави камъчетата в малка картонена кутийка и я побутна към полковник Джонсън.
— О, да — каза той. — Това са диамантите, няма съмнение.
— И къде, казвате, ги намерихте? В градината?
— В една от миниатюрните градинки, които прави мадам Алфред Лий.
— Госпожа Алфред? — Сагдън поклати глава. — Струва ми се невероятно.
Поаро попита:
— Предполагам искате да кажете, че ви се струва невероятно госпожа Алфред Лий да е прерязала гърлото на своя свекър?
Сагдън бързо отговори:
— Знаем, че не го е направила. Когато казах невероятно, имах предвид, че не вярвам тя да е откраднала диамантите.
— Наистина не е лесно да се приеме, че тя е крадец — отбеляза детективът.
Сагдън каза:
— Всеки може да ги е скрил там.
— Това е вярно. Било е доста удобно, че в тази именно градинка — която трябва да представлява Мъртво море — е имало много камъчета, подобни по форма и вид на диамантите.