— Изобщо цялата работа като че ли не е достатъчно хитро измислена.
Пилар го зяпна:
— Не разбирам…
Сагдън поясни:
— Вие ни разказахте една история, но ми се струва, че има още доста неща, които не сме чули.
Стивън извика:
— Оставете я на мира!
Полицейският началник не му обърна внимание и продължи:
— Казахте, че сте тръгнали към стаята на дядо си след вечеря. Казахте, че така ви е хрумнало, но аз бих предложил нещо друго — вие сте откраднали диамантите! Вие сте ги държали в ръцете си! Сигурно понякога сте ги връщали в сейфа, а старецът не ви е виждал. Когато е открил липсата на диамантите, той веднага е разбрал, че са могли да го направят само двама души. Единият е бил Хорбъри, който може да е научил комбинацията на сейфа, да се е промъкнал през нощта и да ги е взел. Другият — това сте били вие! Господин Лий веднага е взел мерки. Той ми позвъни и ме помоли да дойда при него. След това е изпратил да ви повикат веднага след вечеря. Вие сте отишли и той ви е обвинил в кражбата. Вие сте отричали, той не е отстъпвал. Не зная какво е станало след това — може да е проумял, че не сте неговата племенница, а професионален крадец. Както и да е, измамата ви е била разкрита, за вас се е очертавало разобличаване, затова сте го убили с нож. Имало е борба и той е изкрещял. По този начин здравата сте загазили. Бързо сте напуснали стаята, завъртели сте ключа отвън и тогава, понеже сте знаели, че няма да успеете да се измъкнете, сте се скрили в нишата със статуите.
Пилар извика:
— Не е истина! Не е истина! Не съм откраднала диамантите! Не съм го убила — кълна се в пресветата Дева.
Сагдън отсече:
— Тогава кой го е убил? Казахте, че сте видели някого пред вратата на господин Лий. Според вашата история това е бил убиецът, защото никой друг не е преминавал оттам. Но разполагаме само с вашата дума, че там е стоял някой. С други думи, вие сте си измислили това, за да отпаднат съмненията във вас!
Джордж Лий се обади с остър глас:
— Естествено, че тя е виновна! Всичко е ясно! Нали ви казах, че убиецът на баща ми е външен човек! Чудовищна нелепост е да се подозира човек от семейството! Това би било неестествено!
Поаро се размърда на мястото си:
— Не съм съгласен с вас. Като имаме предвид характера на Саймън Лий, това би било съвсем естествено да се случи.
— А? — Долната устна на Джордж увисна и той се вторачи в Поаро.
Детективът продължи:
— И според мен именно това се е случило. Саймън Лий е бил убит от човек, който е негова плът и кръв. При това заради нещо, което е изглеждало за убиеца достатъчна причина за убийство.
Джордж извика:
— Някой от нас? Отричам…
Гласът на Поаро прозвуча като стоманен звън:
— Срещу всеки от вас има по нещо. Да започнем с вас, господин Джордж Лий. Вие не сте обичали баща си! Поддържали сте добри отношения с него заради парите. В деня на смъртта си той е заплашил, че ще намали издръжката ви. Знаели сте, че след смъртта му вероятно ще наследите значителна сума. Ето ви мотив. След вечеря, както казахте, сте отишли да телефонирате. Наистина сте телефонирали — но разговорът е продължил само пет минути. След това спокойно сте можели да отидете до стаята на баща си, да поговорите с него, а после да го нападнете и да го убиете. Излезли сте от стаята, завъртели сте ключа отвън, като сте се надявали, че всичко ще се припише на крадец. Пропуснали сте в паниката си да отворите прозореца докрай, за да подкрепите теорията за крадеца. Било е глупаво, но ако ме извините, вие сте един доста глупав човек! Но — продължи Поаро след кратка пауза, през която Джордж се бе опитал да каже нещо, но не бе успял — сред престъпниците има много глупаци!
Той обърна поглед към Магдалин.
— Мадам също е имала мотив. Доколкото зная, тя има дългове, а тонът на бащините ви думи вероятно я е накарал да се поразтревожи. Тя също няма алиби. Отишла е да телефонира, само че не го е направила и разполагаме само с думата й за това, което е правила… После — продължи — идва ред на господин Дейвид Лий. Неколкократно се е разказвало за отмъстителността и злопаметността като характерни черти в семейство Лий. Господин Дейвид Лий нито е забравил, нито е простил на баща си начина, по който се е отнасял към майка му. Една подигравка, отправена към покойницата, може да се е оказала последната капка. Дейвид Лий е свирел на пиано в момента на убийството. Случило се е така, че е свирел „Погребалния марш“. Но ако предположим, че някой друг е свирел този „Погребален марш“, някой, който е знаел какво е щяло да се случи и който е одобрявал деянието?