— Баща ми искаше аз да се заема с фабриките. Това означаваше да живея там. Нямаше да мога да го понеса. Не мога да си представя как го понася Алфред.
— Той никога ли не възропта? Беше ми казал, че изоставил другата си кариера.
Дейвид кимна.
— Алфред щеше да става военен. Баща ни беше уредил всичко. Алфред, най-големият брат, трябваше да стане кавалерийски офицер, а ние с Хари да поемем бизнеса, Джордж щеше да се заеме с политика.
— И какво стана?
— Хари развали всичко! Той винаги беше ужасно непокорен. Задлъжня много и все имаше неприятности. Един ден изчезна с неколкостотин лири, които не бяха негови. Остави бележка, че канцеларският стол не му подхождал и че смятал да опознае света.
— И повече не се обади?
— Ами! — засмя се той. — Обаждаше се доста често! Телеграфираше за пари от всички краища на света и обикновено ги получаваше!
— А Алфред?
— Баща ми го накара да се откаже от армията и да се заеме с фабриките.
— И той не протестира ли?
— Направо ги мразеше, но баща ми винаги го е въртял на малкия си пръст. Предполагам, че все още е така.
— А ти избяга?
— Да. Заминах за Лондон да уча рисуване. Баща ми направо ми заяви, че ако извърша подобна глупост, ще получа само малка издръжка, докато е жив, и нищо след смъртта му. Казах му, че не ме е грижа. Той ме нарече зелен глупак и това беше всичко!
Хилда нежно го попита:
— И не си съжалявал никога?
— Никога. Макар да съзнавам, че никога няма да стигна далеч с изкуството си — от мен няма да излезе велик художник. Нали сме щастливи и тук, в малката ни къщичка. Не живеем луксозно, но имаме всичко необходимо. Ако аз умра, ти ще получиш застраховката ми за живот.
Той замълча и се сети.
— А сега — това — и потупа върху писмото.
— По-добре беше баща ти да не бе писал това писмо, щом толкова те тормози — каза Хилда.
Дейвид продължи, сякаш изобщо не я беше чул:
— Пише ми да доведа и съпругата си, надява се да бъдем всички заедно за Коледа; да се събере семейството! Какво ли значи това?
— Трябва ли да търсиш някакъв скрит смисъл?
Той въпросително я погледна.
— Искам да кажа — каза тя с усмивка, — че баща ти остарява, а с възрастта човек все повече има нужда от семейство, от близки хора около себе си.
— Вероятно е така — бавно изрече Дейвид.
— Той е стар и самотен.
Изгледа я изпитателно.
— Ти искаш да отида, нали, Хилда?
Тя бавно изрече:
— Жалко е да не откликне човек на молба. Аз съм старомодна наистина, но защо Коледа да не е време за помирение и прошка?
— След всичко, което съм ти разказал?
— Да, скъпи, но то е минало, погребано е отдавна.
— Не и за мен.
— Защото ти не искаш да го погребеш. Непрекъснато го съживяваш в съзнанието си.
— Не мога да забравя.
— Не искаш да забравиш, нали това имаш предвид, Дейвид?
Той стисна устни.
— Ние от семейство Лий сме такива. Помним нещата с години, премисляме ги, поддържаме паметта си свежа.
Хилда нетърпеливо изрече:
— И се гордееш с това? Мисля, че нямаш основание.
Той я погледна хладно и замислено отговори:
— Тогава спомените нямат голяма стойност за теб?
— За мен е важно настоящето, а не миналото! Миналото трябва да си отиде. Ако непрекъснато го съживяваме, ние, без да искаме го променяме, преувеличаваме фактите, разглеждаме го в погрешна светлина.
— Аз помня всяка случка, всяка дума от онези дни, сякаш беше вчера! — разпалено я прекъсна Дейвид.
— Точно това не бива да правиш, скъпи! Това не е нормално! Ти гледаш на миналото с очите на малко момче, вместо да го погледнеш като зрял мъж.
— И каква е разликата? — настоятелно попита Дейвид.
Хилда се поколеба. Струваше й се неразумно да продължи, но нещата, които искаше да каже, напираха.
— Мисля — започна, — че гледаш на баща си като на зъл дух. Мисля, че ако можеш да го видиш сега, ще разбереш, че той е просто един обикновен човек. Може да е позволил на страстите си да надделеят, може животът му да не е бил безгрешен, но той е обикновен човек, а не някакво чудовище.
— Ти явно не разбираш! Отношението му към майка ми…
Хилда го прекъсна:
— Някои мъже са склонни да проявят най-лошите си черти, когато усетят подчинение и малодушие срещу себе си, но щом жената в живота им притежава воля и решителност, те стават напълно различни същества!