— Сега остава да кажеш, че всичко е било по нейна вина…
Тя отново го прекъсна:
— Не, разбира се! Не се съмнявам, че баща ти се е отнасял жестоко с майка ти, но бракът е необикновено нещо и това ме кара да се съмнявам в правото на всеки външен човек, било то и дете на този брак, да съди и да преценява. Да не говорим, че твоята ненавист не може да помогне на майка ти. Всичко това вече е минало, то е зад теб! Останал е само един старец с крехко здраве, който моли сина си да му гостува за Коледа.
— И ти искаш да отида?
Хилда се поколеба, после решително рече:
— Да, искам да отидеш и да изгониш злия дух веднъж завинаги.
V
Джордж Лий, член на парламента за Уестрингъм, беше пълен четирийсетгодишен мъж с масивна горна челюст и бавен, педантичен говор. Изпъкналите му очи гледаха недоверчиво. Той натъртено изрече:
— Казах ти вече, Магдалин, смятам, че е мой дълг да отида.
Жена му сви рамене.
Стройна, слаба, с платиненоруса коса и оскубани вежди, тя имаше гладко яйцеподобно лице, което нерядко изглеждаше лишено от всякакъв израз. Така беше и сега.
— Скъпи — каза тя, — ще бъде ужасно скучно, сигурна съм.
— Още повече — добави Джордж Лий и лицето му се оживи, — че това ще ни помогне да направим значителни икономии. По Коледа винаги се харчат страшно много пари. Можем да платим на прислугата само храната.
— Всъщност какво толкова! — добави Магдалин. — По Коледа си е скучно навсякъде.
— Предполагам — продължи Джордж мисълта си, — че те ще очакват и коледна вечеря. Една говежда пържола вместо пуйка…
— Кой, слугите ли? О, Джордж, не бъди толкова стиснат, непрекъснато се тревожиш за пари.
— Все някой трябва да го прави — отвърна той.
— Да, но е абсурдно да се пести от това и от онова. Защо не поискаш от баща си повече пари?
— Той вече ми дава добра издръжка.
— Ужасно е да си напълно зависим от баща си! Той трябваше да ти припише нещо от самото начало.
— Това не е в негов стил.
Магдалин го погледна. Кафявите й очи изведнъж станаха остри и внимателни. Безизразното лице се оживи.
— Той е много богат, нали, Джордж? Милионер е, нали?
— Даже два пъти милионер.
Магдалин завистливо въздъхна.
— И къде ги е спечелил? В Южна Африка, нали?
— Да, на младини. Главно от диаманти.
— Ах, страхотно! — каза Магдалин.
— После се върнал в Англия, започнал бизнес и доколкото зная, удвоил или утроил състоянието си.
— И какво ще стане, когато умре?
— Татко никога не е обсъждал този въпрос, но си мисля, че по-голямата част ще наследим ние с Алфред. Е, делът на Алфред ще бъде по-голям.
— Ти нали имаш и други братя?
— Да, брат ми Дейвид, но той едва ли ще вземе много. Той избяга, за да се занимава с изкуство или някаква друга подобна глупост. Спомням си как татко го предупреди, че ще го лиши от наследство, но Дейвид отговори, че не го е грижа.
— Колко глупаво — изрече с упрек жената.
— Имах и сестра, Дженифър. Тя замина с някакъв чужденец, испанец, художник, един от приятелите на Дейвид. Почина преди малко повече от година. Тя има дъщеря, доколкото си спомням. Татко може да й остави някакви пари, но няма да са много. И, разбира се, брат ми Хари… — Замълча, сякаш изпитваше неудобство.
— Хари ли? — изненада се Магдалин. — Кой е Хари?
— Ами… мой брат.
— Не знаех, че имаш и друг брат.
— Скъпа моя, той не беше ъ-ъ-ъ… как да ти кажа… достоен за семейството ни. Ние просто не говорим за него. Той извърши доста позорни неща. От няколко години нямаме вест от него. Вероятно е мъртъв.
Жена му изведнъж се засмя.
— Какво има, защо се смееш?
— Просто си мислех колко е смешно ти, Джордж, да имаш непочтен брат! Ти си толкова благоприличен.
— Надявам се да е така — хладно каза Джордж.
— Баща ти… той не е от най-благочестивите.
— Слушай, Магдалин…
— Нещата, които ми казва понякога, ме карат да се чувствам неудобно.
— Това ме изненадва. И Лидия ли чувства същото?
— Той никога не говори на нея по същия начин — отвърна Магдалин. И добави ядосано: — Никога не й говори така. Не разбирам защо.
Джордж й хвърли бърз поглед и отмести очи.
— Както и да е, човек не бива да придиря толкова. На татковата възраст и при неговото крехко здраве…
Той замълча. Жена му го попита: