— Значи си сценаристка? — успя да изрече той.
— Една от най-добре пазените тайни на Холивуд — обяви Макс. — Експерт по съживяването на неспасяеми драсканици. Нали си представяш, сценарият определено куца и ти е нужно чудо, и то на мига? Е, тогава се появява Елинор, замахва с вълшебната пръчица и му придава фасон. Вадила ме е от огъня неведнъж, когато някой писател от топлистата, на когото съм платил милиони, оплете конците. За последните ми пет филма буквално пренаписа всичко. Най-сетне я предумах сама да напише оригинален сценарий.
— Не съм изненадан, тя открай време пише страхотно. — И на този комплимент не получи реакция. Бетонът пълзеше нагоре към прасците му.
— Та какво се готви, Макс? — попита Елинор с леко кимване по посока на Том. Тя очевидно нямаше желание да се впускат в спомени; искаше единствено да сложи край на всичко това, тоест на неговата персона.
— Хрумна ми блестяща идея. — И Макс разясни замисъла си на Елинор, докато Том се чудеше дали пък да не се хвърли през някой прозорец право под колелата на „Кап“. От ясно по-ясно беше, че Елинор не е ни най-малко очарована от гениалните мисловни проблясъци на своя режисьор.
И въпреки това каза:
— Нека си помисля, Макс.
— Ама разбира се. Знаеш ли какво, по-късно можем да пийнем заедно по нещо. Някой ми каза, че тук алкохолът съвсем не бил забранен.
— Да, наистина — потвърди Том. След което добави шеговито: — Всъщност целият влак е един голям бар. — Погледна към Елинор, която бе отвърнала очи. Усети ръцете си като отсечени.
— Значи се уговорихме. Около осем, а? — рече Макс.
— Тук поднасят и вечеря. Имам резервация за седем. — Том отново погледна към Елинор, сякаш се опитваше със силата на волята си да я накара да се присъедини към него.
— Обядвах късно във Вашингтон — рече тя. — Ще пропусна вечерята.
— Май и аз не мога да дойда — каза Макс. — Трябва да звънна на няколко телефона, Том.
— Ей, гледайте да не умрете от глад. — Точно в този момент бетонът се качваше към устата му.
— А, няма страшно, Кристобал ми е взел от любимите лакомства. Всъщност не си падам по храненето под час, хапвам, когато огладнея.
— Кристобал?
— Секретарят ми. Ей в онова купе е. — Макс посочи към мястото, където Том бе зърнал хлапака с нахлупените слушалки.
Кристобал се появи, сякаш чул името си през затворената врата.
— Имате ли нужда от нещо, мистър Пауърс?
— Не, благодаря. Това е Том Лангдън. Той може би ще ни помогне за проекта.
Кристобал бе висок колкото Том, освен това млад и красив и добре сложен. Беше стилно облечен и може би на седмица печелеше повече, отколкото Том за цяла година. Освен това изглеждаше съобразителен и интелигентен — все чудесни причини да не се хареса на Том.
— Отлично, сър — рече Кристобал.
Том протегна ръка и се здрависаха.
— Приятно ми е да се запознаем — рече през зъби той, като се постара да пропъди усещането за въображаеми камъчета, хрускащи в устата му.
— Ето, уредено е — не млъкваше Макс. — Елинор ще си помисли, в осем ще пийнем по чаша, а аз отивам да запаля, че още малко и ще се облея в студена пот. — И се огледа озадачен.
— Ето оттук — посочи Том. — През два вагона е ресторантът, после салонът, слизаш надолу по стълбите вдясно и ще видиш врата с надпис „Салон за пушачи“.
— Благодаря, Том, цяло съкровище си. Знам си, че ще се получи. Вече ми го предсказаха. Моята ясновидка ми гледа на ръка и ми позна, че ме очаква нещо хубаво. „Случайна среща“, така каза. И виж какво стана. Да, хубав ден. — Той пъхна цигарата в устата си и се отдалечи, стъпвайки безшумно със своите обувки „Бруно Мали“.
— Запалката е в десния джоб на сакото ви, сър — извика след него Кристобал.
Макс само махна с ръка. Кристобал се оттегли в уютния кабинет и ето че Елинор и Том останаха сами.
Няколко секунди просто стояха безмълвни, всеки от тях решен да не търси погледа на другия.
— Не мога да повярвам, че това действително се случва — рече Елинор накрая. — Тъкмо теб да срещна в този влак. — Тя затвори очи и бавно поклати глава.
— Е, то и аз се изненадах — побърза да каже Том. — Изглеждаш страхотно, Ели. — Доколкото си спомняше, той единствен я наричаше по този начин. Навремето не бе възразявала, а на него това име му харесваше.