— Как се казваше тя? — запита тихо Агнес Джоу.
— Елинор — отвърна той след дълга пауза.
— Отдавна ли не си я виждал?
— Всъщност не толкова отдавна. — Той се отърси от унеса. — Но миналото си е минало. Сега отивам в Лос Анджелис, за да се видя с приятелката ми Лелия и да прекарам Коледа с нея.
— Да не е актриса? — запита Полин развълнувана.
— В известен смисъл, да.
— Ще ни кажеш ли какво работи?
Том се поколеба.
— Попадали ли сте на „Къпи, бобърът вълшебник“ по телевизията в събота сутрин?
Полин се опули, дори изпусна две-три бримки. След няколко неуспешни опита да внесе яснота Том реши да смени темата.
Всички бяха отправили погледи към влезлия стюард, облечен като Дядо Коледа. В миг децата, дори по-големите, обърнаха гръб на Джим Кери и неговия Гринч и наобиколиха мъжа в червени одежди. Такова бе въздействието на добрия старец, неподвластно на времето и пространството.
— Много мило — рече Том.
— Всяка година раздават подаръци — заяви Агнес Джоу. — Дори влакът да не е повреден.
Том я погледна, внезапно заинтригуван. Спомни си какво бе казала Реджина: как Агнес Джоу кръстосвала страната с влак и обикаляла роднините си. Агнес Джоу обаче току-що си бе признала, че никого си няма. В такъв случай накъде пътуваше с всички тези влакове?
— Предполагам, и преди си пътувала по Коледа? — запита той.
— О, да, много пъти.
— И сега отиваш в Чикаго?
— Точно така.
— Там ли ще останеш за празниците?
— Не, и аз продължавам към Лос Анджелис. Също като теб.
— С влак ли?
— Със „Саутуест Чийф“.
Изведнъж го стрелна с поглед.
— Ами ти?
Два дни в близост до Агнес Джоу! Том се зачуди какво ли ще стане, ако вземе да скочи още сега, докато влакът си стоеше на място. Тъкмо се канеше да отвърне, когато добрият стар „Капитъл Лимитед“ се люшна и отново потегли. В салона се разнесоха радостни възгласи, но нямаше сила, която да принуди Том да се присъедини.
Внезапно високоговорителите оживяха:
— Извинете за закъснението, приятели, успяхме да закърпим положението. На следващата гара ще ни чака ремонтна група. Там ще се забавим малко, за да се уверим, че всичко е наред, и след това поемаме отново. Надяваме се по пътя да наваксаме част от загубеното време. Известили сме за забавянето, тъй че никой няма да си пропусне връзката. Благодарим ви за проявеното разбиране и ви благодарим, че избрахте „Амтрак“. Весели празници.
Дядо Коледа обиколи навред и никой не остана без подарък. Том получи модел на прочутия локомотив „Супер Чийф“, гордостта на Санта Фе. Тед отново си нахлупи слушалките, а Рик от Толидо и Полин се извиниха и тръгнаха нанякъде.
Агнес Джоу се наведе, за да разгледа отблизо чудната играчка на Том.
— „Супер Чийф“ на „Съдърн Пасифик“ е предшественикът на „Саутуест Чийф“. Този, с който ще пътувам до Лос Анджелис. Линията предлага прекрасни гледки към планините и равнините. Прекосява осем щата на път към крайбрежието.
— О, колко интересно. — Том не се съмняваше, че Агнес Джоу е сварила да претърси багажа му и е открила билета му за „Чийф“. Реши да се залости в купето си и да заложи над вратата капан с най-голямата тежест, която успее да докопа. Ето, влакът разполагаше с два локомотива, можеше да не се усети липсата на единия. Оставаше му само да го натика някак в банята/тоалетна и да го запъне в пружина за изстрелване.
— Да, пътуването е много приятно. Чудесен начин да се настроиш за Лос Анджелис.
— А, сигурно. — Том остави чашата си. — Та защо отиваш там?
— Имам приятели. Всяка година си гостуваме за Коледа. Този път е мой ред да пътувам на запад.
— Хубава традиция. Реджина спомена, че доста често се возиш на влак. И май много хора те познават.
— О, просто характерът ми е такъв, лесно намирам приятели. Открай време е така. То като си крехка стеснителна женичка, не значи, че си цвете под похлупак.
В първия момент Том реши, че тя говори сериозно, но като я чу да се смее на собствената си шега, колебливо заключи, че Агнес Джоу не е чак толкова страшна. Стига да се държеше на нужната дистанция от бъбреците му и личните му вещи, всичко щеше да бъде наред.
— Момичето, при което отиваш… Намеренията ти сериозни ли са?
— Зависи какво наричаш сериозни намерения — рече Том. — От около три години се виждаме на приливи и отливи.