— Зависи какво ще видим по време на пътуването. Макс иска романтична комедия. Моите предпочитания клонят към заплетена мистерия, в която да не липсват и трупове.
— А защо не и двете? Ако се сглоби както трябва, няма нищо по-забавно от куп безжизнени тела, натръшкани на релсите.
— Казах ли ти? — въодушеви се Макс. — Допада ми тоя симпатяга. Умее да разчупва шаблоните. Мислил ли си някога да пишеш за киното, Том?
Том отмести очи към Елинор.
— Не беше ми хрумвало допреди два часа.
— Не е толкова лесно, колкото изглежда — отбеляза тя.
— Че лесна работа има ли? — не й остана длъжен той.
Макс помоли да го извинят и пристъпи към Стив и Джули, следван от вярното паленце Кристобал. Заля ги с приказки, но Том не можа да чуе нищо. Сигурно разправяше нещо вълнуващо, защото и двамата изглеждаха зашеметени от думите на великия режисьор.
— Макс да не крои нещо?
— Обикновено да — отвърна Елинор.
— Никога не бих си помислил, че накрая ще се озовеш в Ел Ей.
— Всеки все някъде се озовава накрая — погледна го тя за миг. — Я се виж ти. От Бейрут до скринове и аксесоари за баня.
— За да отразяваш войни, трябва да си млад. А аз вече отпаднах от тази възрастова група — рече Том и после добави: — Пък и колко според теб са начините да опишеш как хората се избиват едни други? Още преди пет години ми се свършиха съществителните, глаголите, прилагателните.
— Успя ли най-сетне да промениш света? — На пръв поглед въпросът сякаш съдържаше сарказъм, но тонът й не беше заядлив.
— Огледай се, Елинор, и ще откриеш отговора.
— Малко хора издържат толкова дълго.
По-дълго от теб, каза си Том.
— Как са родителите ти? — попита тя след кратка пауза.
— Загубих и двамата. Мама почина съвсем наскоро.
— Съжалявам, Том. Добри хора бяха.
Поколеба се дали да не й разкаже как се е озовал във влака, но накрая се отказа. Чувството за близост бе изчезнало.
Проследиха как Макс и Кристобал се втурнаха нанякъде, оставяйки двамата млади онемели от изумление.
— Та откъде да започнем? — най-сетне попита Елинор.
Том се изправи и посочи Джули и Стив.
— Това ми изглежда добро начало.
Седнаха при тях и Том им представи Елинор. Първо Стив, после и Джули се похвалиха — с подобаващо благоговение — какво им е предложил Макс Пауърс.
— Ще поръча храната и напитките за цялото празненство, а също и украсата, дори и музика — обясни Джули.
— И ще плати всичко — добави с въздишка на облекчение Стив. — Щял да се договори с „Амтрак“. Макар че представа си нямам как ще реагират.
— Макс обикновено получава онова, което иска — отбеляза Елинор.
— Той ли е наистина прочутият режисьор?
— О, да. А сърцето му е почти толкова голямо, колкото и егото.
— Имам чувството, че току-що сме спечелили на лотария — рече Стив и стисна здраво ръката на бъдещата булка.
— Така излиза — отбеляза Том.
— Къде точно си родена във Вирджиния, Джули? — попита Елинор.
— Не вярвам да сте го чували, градчето се казва Дикинсън Каунти.
— Баща ми е учил в гимназията в Клинтуд. А две от лелите ми живеят в Грънди, Вирджиния.
— Не може да бъде! Досега не бях срещала човек, който поне да е чувал къде се намираме.
— А аз съм израсла в малка ферма в Източен Кентъки, в сравнение с която Клинтуд е огромен град. — Елинор ги погледна окуражително. — А това, което сте намислили, е много смело.
— Ние не се чувстваме особено смели — рече Стив с нервен смях и отново погледна Джули.
— Ако наистина се обичате, сами ще се изненадате колко много можете да постигнете.
Джули сграбчи ръката на Елинор.
— Родени сме почти на едно и също място, а ето вие какво сте постигнали. Направо побеснявам, че родителите му не проумяват колко малко значение има откъде си, важното е докъде ще стигнеш.
— Но ти няма да се омъжваш за родителите на Стив. А нищо чудно просто да си мислят, че никоя не е достойна за сина им. Майките на момчетата са особено ревниви. Просто им дай време, може и да се променят. Ако не стане, то си е за тяхна сметка, а за вас е важно бъдещето.
— Родното ми място ме е закалило. Чувствам, че съм способна на всичко — заяви Джули.
— Щом разчиташ единствено на себе си, наистина ставаш силен, особено когато те потискат хора, които не си правят труда да те опознаят, а просто ти лепват етикета Глупландия. Но като им докажеш, че не са били прави, победата е още по-сладка.