— Жената с тях — продължи Реджина — се е записала като Елинор Картър, но според мен е кинозвезда и пътува инкогнито. Това се казва класа. Умопомрачителна красота. Кажи, Том, кинозвезда ли е?
— Всъщност аз я познавам. Занимава се с писане, не е актриса. Макар че за стила и красотата съм готов да се съглася с теб.
Виж, по отношение на разсъдъка й в момента не бе толкова сигурен.
— Познаваш я, искаш да кажеш, отпреди?
— Да. Навремето работехме заедно в един екип като журналисти.
— Аз пък чух, че е било нещо повече от работа — обади се Мисти.
— Какво знаеш? — зяпна Том.
— Във влака новините се разпространяват с невероятна бързина, само църквата може да му съперничи. Нададеш ли ухо, всичко чуваш. Нали разбираш… — Тя още повече се доближи до Том. — При тази теснотия.
— А клюкарите само подслушват — мрачно отбеляза Том.
— Е, това не беше много любезно от твоя страна. Чуй моя девиз: ако нямаш какво хубаво да кажеш за някого, най-добре потърси Мисти и с нея го сподели.
— Време е да вървя, дами — обяви Том и се откопчи от ясновидката.
— Аз също — каза Реджина и вдигна таблата на Линет.
Не бяха се отдалечили много, когато Мисти извика:
— Ей, Том? — Той се извърна й видя да му маха с ветрило от картите таро. — Имам тайното усещане, че нещо с теб ни свързва.
— Той си има приятелка в Ел Ей, отива й на гости за Коледа — обясни Реджина. — С нейния глас говори Къпи, бобърът вълшебник по телевизията.
Том я зяпна изумен.
— Това пък откъде го научи?
— Агнес Джоу ми каза.
Подразнен до крайност, Том изгледа двете жени.
— Чудя се за какво ли ни е ЦРУ при таланти като вас.
— Не се сърди, Том — напевно проточи Мисти. — Улегналият мъж има нужда от улегнала жена. Анимационните герои няма да те стоплят нощем, скъпи.
— Интересен екземпляр е тази Мисти — подхвърли Том на Реджина, когато изкачиха стълбите.
— Знаеш колко сърдечни са южняците. Не вярвам да е говорила сериозно. Поне не напълно. Приятелки сме с нея.
— Значи често пътува с този влак.
— О, да. Предсказва бъдещето на хората, гледа им на ръка, на карти, и то безплатно. Обикновено от Вашингтон взима „Кресънт“, който отива директно в Ню Орлиънс. Има малко магазинче във френския квартал, съвсем близо до Джаксън Скуеър. Ходила съм там, много е шик.
— А Линет? Много мило, че си й занесла вечерята.
— Знам колко е трудно във влак да се придвижваш с инвалидна количка. Тя страда от множествена склероза, но не се оставя болестта да я съкруши. С нея чудесно се забавляваме.
— Добре си познаваш пътниците.
— Те са много важни за мен. Всъщност…
— Ах ти, малка крадла!
В полезрението им попадна Гордън Мериуедър.
— Моля? — примига Реджина.
Мериуедър пристъпи войнствено.
— Ограбили са ме и съм готов да се обзаложа, че това си била ти. Всъщност ти единствена си имала възможност. Ще те уволня и ще празнуваш Коледа в затвора! — закани се той гръмогласно.
— Млъкнете за минутка — каза Реджина. — Не приемам да ми говорите с такъв тон, а същото важи и за обвинението. Ако нещо е изчезнало, ще изготвя протокол и ще го изпратим до съответните власти.
— Не ми хвърляй прах в очите — сряза я Мериуедър. — Искам си нещата, и то веднага.
— Първо на първо, не зная какви са тези неща, нито кой ги е взел, тъй че няма да стане толкова лесно, сър.
Том направи крачка и застана помежду им.
— Виж, Горд, аз не съм изтъкнат адвокат като теб, но все пак знам, че всеки е невинен до доказване на противното. Ако не разполагаш с безспорни улики, то тогава ти клеветиш жената, и то пред свидетел, а това може да ти струва скъпо, както ти е добре известно.
— Ти пък какво разбираш от клевета? — ококори се Мериуедър.
— Името ми е Том Лангдън. Занимавам се с журналистически разследвания. Впрочем печелил съм и наградата „Пулицър“. Веднъж правих статия за един американски адвокат в Русия, който здравата се беше изложил. В момента е в затвора и сам си пише изложението до апелативния съд. А от опит знам, че ако има нещо, което да е с по-голяма тежест от документите в съда, това е историята да попадне в някой вестник, та цял свят да я нищи.
Мериуедър отстъпи крачка назад и отново излая към Реджина:
— Джобният ми компютър, двеста долара в брой и часовникът ми „Таг Хойер“. Искам си ги, преди влакът да стигне Чикаго, иначе ще хвърчат глави. — След тези думи той наперено се отдалечи.