— Аз не съм ти цяла Америка.
— Откъде се познаваш с този Ерик?
— Той е моят инструктор по кикбокс. МТЦТ му е допълнително занимание.
Сигурно мнозина бяха искрено запалени по кикбокса, но когато Том бе отишъл на една от тренировките на Лелия в Ел Ей, там видя предимно счетоводители, адвокати, актьори и известни готвачи, които се перчеха в екипи „Спандекс“ и блъскаха гумени злодеи с крака и юмруци. Двама-трима средно шумни побойници от някоя детска градина биха ги сразили за нула време.
— Онзи рус и синеок шведски Адонис, дето е поне метър и деветдесет, това ли е Ерик? И сега ти е в къщата, а ти си заметната с хавлийка?
— Ревност, това ми харесва, здравословен момент за всяка връзка. За твое сведение Ерик е норвежец.
— Чудесно, би ли дала слушалката на норвежеца Ерик?
— Защо?
— Като дойда, искам да имам запазен час. Няма начин гърбът ми да не се нуждае от масаж, като свърши това пътуване. Предполагам, обслужва и мъже?
— Да, разбира се. Но първо ми обещай да се държиш прилично. Знам какъв ставаш понякога. Обещаваш ли?
— Абсолютно. Ей, гърбът вече ме наболява, тъкмо МТЦТ е лекарството в случая. — Том чу как тя обяснява нещо, подавайки слушалката.
— А, Ерик е на телефона. Какво обичате? — прозвуча гласът на норвежкия Адонис.
— Ерик? Аз съм Том Лангдън. Преди да си запиша час, искам да попитам какво предвижда професионалната етика в случай на заразно заболяване?
— Моля? Не разбирам за какво говорите.
— Професионални правила при наличието на заразно заболяване. Всички са полудели по тая мода, освен твоята настояща клиентка. Ще ти обясня с по-прости думи. Щом като си имаш работа с човешки материал, като тялото на Лелия с малката хавлийка, и осъществяваш контакт с кожата, рискуваш да си лепнеш някоя опасна и заразна болест, която впоследствие да предадеш на други клиенти, например на мен. Така че искам да знам какви предпазни мерки взимаш и какви са ти правилата за поверителност на информацията. Лелия, да речем, сигурно ти е споменала, че има хепатит Це, при който съществуват сериозни рискове. Та се питам, как би разкрил този факт на другите си клиенти.
— Хепатит!
— Не се впрягай де, то се знае, че няма лечение, но новите лекарства вършат чудеса, а страничните ефекти не са чак толкова страшни: гадене, косопад, подуване, импотентност, такива неща. Всъщност смъртността е едва петдесет процента, стига диагнозата да се постави навреме.
Том чу как слушалката падна, а после нечии стъпки зачаткаха по излъскания дървен под у Лелия. После прозвуча и писък:
— Ерик, Ерик, къде отиваш? Ерик, върни се!
Затръшна се врата, слушалката отново изтропа. Том ясно си представяше какъв дим се носи около жената, направила Къпи, бобъра вълшебник, и Саси, супер катеричката, любимци на милиони.
— Какво точно му каза? Искам да го чуя дума по дума!
— Говорехме си за моя сеанс и какво очаквам като резултат и в един момент ми изчезна.
— С ушите си го чух да казва „хепатит“!
— Хепатит? Лелия, казах „гингивит“. Попитах го да няма случайно гингивит, защото предишната ми масажистка тъкмо от това страдаше, а трябва да ти кажа, че никак не е приятно да търпиш нечий лош дъх в продължение на цял час. Предполагам, Ерик има проблеми с английския.
— Не вярвам и на една твоя дума, Том Лангдън. Даваш ли си сметка какво направи? Не стига, че умирам от болки в гърба, а няма и кой да ми оправи педикюра!
— Не искаш ли да пробваш с аспирин и парче пемза?
— Никак не ми е смешно — кресна Лелия.
— Виж, ужасно ми се спи, а и връзката е лоша. Ще ти се обадя, като стигнем в Питсбърг.
— Какво? Мислех, че вече си там.
Усетил какъв гаф е допуснал, Том се плесна по челото. Макар и под огромно напрежение, хрумна му гениален план.
— Лелия? — рече той и почука с пръст пластинката на микрофона. — Лелия, връзката се губи. Не те чувам.
— Не ми пробутвай тоя номер, Том…
Той заговори бавно и отчетливо, все едно отсреща го слушаше полуглух идиот.
— АКО… МЕ ЧУВАШ… ЩЕ… ТИ СЕ ОБАДЯ… КАТО ПРИСТИГНА В ЧИКАГО.
Натисна бутона за край на разговора и се облегна назад. Телефонът забръмча отново, но той го остави да си звъни. Накрая просто го изключи. Е, беше се справил сравнително добре.
Навремето Марк Твен бил сред най-често цитираните хора в Америка и една от неговите прочути крилати фрази произлязла в резултат от погрешно разбрано съобщение, което накарало всички да мислят, че великият писател е предал богу дух. Когато го попитали как ще коментира предполагаемата си кончина, Твен изказал мнението, че новината за смъртта му била твърде преувеличена. У Том се прокрадна чувството, че ако имаше нещастието да се озове близо до Лелия в тази минута, никой не би бил в състояние да преувеличи обстоятелствата около неговата насилствена смърт.