Хигинс отново си сложи шапката и със заучено движение я нагласи така, че кокардата да прилепне плътно на челото му.
— Разправят, че инженерите от „Боинг“, а може и друга компания да беше, разработват пътнически самолет, който ще може да лети с двайсет и осем хиляди километра в час. Така хората ще могат да работят в Европа и същия ден да се прибират у дома за вечеря.
— Примамливо изглежда.
— А, разбира се, ако ви интересува само крайната цел, а не самото пътуване. Навсякъде, където спира този влак, една малка част от Америка, една малка част от нашата страна се качва на него и ни поздравява. От опит съм научил, че повечето хора, които пътуват с влак, изобщо не се интересуват къде отиват. За тях е важно самото пътуване и хората, които срещат. Тъкмо затова влаковете са толкова популярни по Коледа. Хората се качват на тях, за да се срещнат със страната си по празниците. Търсят приятелство, добър човек, с когото да си поговорят. По влаковете хората не бързат, защото тяхното предназначение е съвсем друго. Това как може да се оцени в долари? Кое счетоводство е в състояние да го отчете?
Хигинс замълча, потърка брадичката си и се загледа в пода. Скоро вдигна очи и продължи.
— Не казвам, че пътуването с влак ще промени живота ви, нито че превозът на пътници някой ден ще носи много пари. Но колкото и да бързаме за някъде, защо да няма и влакове, в които просто да се отпуснем, да забавим темпото и поне за малко да бъдем самите себе си? Само за малко. Нима това е лошо?
17
Том остави Херик Хигинс да седи сам в тъмното, тръгна с бавни стъпки обратно към спалните вагони и ето че „Кап“ отново потегли. Въпреки тракането на колелата той дочу някакъв шум, който го накара тичешком да прекоси коридора и да се спусне по стълбите.
Опряла гръб на една от преградите, там седеше Джули и ридаеше в прегръдките на Елинор.
— Какво става? — попита Том.
— И аз не знам — отвърна Елинор. — Така я заварих.
С пресеклив глас Джули обясни, че се обадили родителите на Стив. Били разкрили какво се готвят да направят младите и заплашили, че ще се откажат от сина си и ще го лишат от наследство, ако се ожени за Джули. Очевидно Стив не бил особено решителен, когато им казал, че въпреки всичко ще се ожени. Всъщност започнал да увърта, тъй че накрая се скарали и Джули избягала от годеника си, за да изплаче мъката си.
— Къде е той? — попита Том.
Момичето му обясни, че Стив е в купето си.
— Погрижи се за Джули, отивам при него.
— Какво си намислил? — попита Елинор.
— Ще му попреча да направи най-голямата грешка в живота си.
Том откри младия Стив да се взира унило през прозореца. Следващите десет минути посвети на поучителна лекция, после и двамата заспориха, повишиха тон, докато накрая Том попита:
— Обичаш ли я? Кажи ми какво чувстваш! Всичко опира до това.
— Обичам я — тутакси отвърна Стив.
— Тогава ще се ожениш за нея, без да се колебаеш, напук на предразсъдъците и желанията на родителите си. Ще я приемеш такава, каквато е, с всичките й недостатъци, слабости, несъвършенства и прищевки. Ще я приемеш, без да я съдиш, без да мислиш за когото и да било друг, защото това означава да обичаш някого. Ако оставиш тази жена да напусне живота ти, ти си глупак. И тя се отказва от безброй неща, ако не и повече от теб. Това може да е единственият ти шанс да бъдеш щастлив. Тя може би е единствената жена в целия свят, която ще обичаш и която ще те направи щастлив. Ако пропуснеш този шанс, няма връщане назад, Стив, повярвай ми.
— Обичам я, Том, наистина я обичам.
— Значи друго не ти е нужно, ти имаш всичко.
Стив понечи да надникне над рамото му. Том се обърна и пред него застанаха Елинор и Джули, чието лице пламтеше. Очевидно бяха чули почти целия разговор. Джули се хвърли в прегръдките на годеника си. Том отстъпи назад и дръпна завесите.
— Извърши едно добро дело — каза Елинор, когато се отдалечиха. — Поразена съм.
— Защо да стоя със скръстени ръце и да гледам как някой обърква живота си?