— Казах ти — усмихна се Том, — ще я покажа на един специален приятел.
— Кой е той?
— Ще видиш. Ела, Кристобал, ще имаме нужда от теб.
— Не искам да си имам неприятности заради някаква си змия. Поначало не исках да пътувам с влак. В края на краищата мистър Пауърс има собствен самолет, за бога!
— Прави каквото ти казвам и всичко ще бъде наред — обеща Том.
Няколко минути по-късно, вече пред купето на Гордън Мериуедър, стана ясно, че адвокатът се е излегнал в тъмното само по бельо, по-точно плитки лилави слипове. Дори не беше се заключил.
Последните метри Кристобал и Том пропълзяха на колене и обърнаха кутията настрани. Том бе обяснил на младежа какво представлява Мериуедър и бе получил неохотното му съгласие да помогне. Бавно отвори вратата и махна капака на кутията. Двамата стаиха дъх, а змията се вмъкна в купето. Том протегна ръка, перна ключа до мивката, след което затвори вратата. Кристобал беше побягнал още преди Мериуедър да изпищи. Елинор и Том се втурнаха в обратната посока и се скриха в края на коридора. Прозвучаха панически удари по вратата, след което тя се отвори и отвътре изскочи Гордън Мериуедър. Той падна, изправи се, падна отново, после се затъркаля по пътеката. Когато се отдалечи достатъчно, Том подмами змията обратно в кутията, която отново предаде на Кристобал. Нещастното влечуго изглеждаше направо травматизирано от гледката на шишкавия адвокат с лилавите слипове.
Том и Елинор настигнаха изплашения Мериуедър. Елинор изчака само да се обърне, нададе писък и закри очите си с ръце.
— Това е той.
— В купето ми има огромна змия! — изкрещя Мериуедър и се вкопчи в ръкава на Том. — Елате да ви я покажа. Ужасна е. Без малко да ме убие.
— Змия? Във влака? — скептично вдигна вежди Том.
— Сега пък какво става? — попита дотичалата Реджина.
— Този приятел твърди, че в купето му има змия. Още малко, и щяла да го нападне. — Незабелязано от Мериуедър той намигна и Реджина тутакси се ориентира в ситуацията.
— Видях този мъж да тича из влака полугол — оплака се Елинор. — Стори ми се, че наднича в купето ми. Помолих господина да ми помогне да го хванем.
— Какво? — ахна Реджина. — Искаш да кажеш воайор?
— Да. Беше ужасно. Помислих, че е чисто гол. — Елинор простена и потръпна с убедителността на веща актриса.
— Значи от това се оплакват и другите пасажери — каза Реджина и се обърна към немеещия адвокат. — Какво си въобразявате, за бога? Да не мислите, че като сте толкова ненадминат, можете да се разхождате полугол и да надничате по купетата, за да плашите жените? Отговорете ми! Защото, ако е така, ето какво ще ви кажа, гледайте да си нямате неприятности с „Амтрак“. А като пристигнем в Чикаго, ще разберете защо.
— Ама аз… — заекна Мериуедър.
Том извади бележник и писалка.
— Как се пише Мериуедър, както го чувам ли? Ще трябва да науча и името на фирмата ви.
— В купето ми имаше змия — проплака Мериуедър. — Не съм надничал. Та аз да не съм ексхибиционист или някакъв перверзен тип.
— Ексхибиционист и перверзник, точно това са думите, които търсех — заяви Том и демонстративно надраска нещо върху листа.
— Ще ви покажа, вие само елате! — Мериуедър ги поведе към купето си, в което, естествено, не се откри никаква змия.
Мериуедър не повярва на очите си.
— Тук беше, кълна се… Или поне така ми се стори.
— Да не сте спали? — попита Елинор.
— Ами да, светлината ме събуди.
— Може да сте оставили лампата запалена, заспали сте и змията ви се е присънила. Това не ви ли хрумна?
Окаяното изражение на Мериуедър говореше, че подобна възможност не му е минала през ума.
— Разстроихте всички пътници — заяви Реджина. — Ще повикам началник-влака. Той сигурно ще ви предаде на полицията в Питсбърг.
— Не, не! — развика се Мериуедър. — Това ще съсипе репутацията ми, ще изгубя клиентите си.
— Да сте мислили, преди да тръгнете да плашите хората с тия мършави криви крака — рече Том.
— Моля ви, моля ви, ще направя всичко, което искате. Каквото кажете.
Реджина, Елинор и Том се спогледаха.
— Е, наближава Коледа — рече Том след продължителната тишина, нарушавана единствено от хленчовете на професионалния подстрекател на съдебни спорове.
Реджина тропна с крак, изгледа Мериуедър с безкрайно отвращение и размаха пръст пред лицето му.
— Добре тогава, бездруго стана късно и съм много изморена. Но вижте какво ще ви кажа, господин юрист, ако още веднъж, дори само веднъж ме ядосате, свършено е с вас. Разбрахте ли ме? Тогава всичко ще излезе на бял свят, ясно ли е?