— Ах, колко обичам това обръщение — въздъхна Мисти. — Кара ме да се чувствам толкова млада.
— Утре имаме сватба — напомни Макс, — ти и Елинор, а и останалите, ще играете ключова роля. Ще използваме събирането при мен да направим репетиция.
— В момента идеята не ми допада, Макс — рече Том.
— Не ставай глупав. Аз си разбирам от работата, тъй да знаеш. Нали от това си вадя хляба. Без репетиции не може, просто не става. Заради Стив и Джупи сме длъжни да се представим добре. Не забравяйте, деца, чичо ви Макс винаги постига своето.
Режисьорът едва не хукна по коридора, видимо предоволен от себе си. Мисти го последва, тъй че Том се видя принуден, макар и с натежали крака, да се присъедини към двамата ентусиасти.
Макс изпрати Кристобал да повика Стив, Джули, Елинор, Роксан и свещеника, от когото се очакваше да извърши церемонията. Човекът бе висок и слаб, с късо подстригана посивяла коса, с благи очи, които излъчваха мъдрост, просто съвършен образец на истински Божи служител. Том би предпочел отец Кели, който и бездруго пътуваше с тях. Добрият старец се опита да заговори колегата си, ала онзи се държа толкова надуто, че накрая отец Кели се отказа. Купето на Макс се състоеше от две помещения, обзаведени като малък апартамент.
— Как го постигна? — попита Том, като се огледа.
— Той е Макс Пауърс — отново напомни Мисти.
Режисьорът зае централното място и раздаде на всички по няколко листа, хванати с телбод.
— Ето това е сценарият за утре. Включени са всички важни моменти, тоест цялата сватба.
Том се присламчи към Кристобал, който обслужваше импровизирания бар в ъгъла.
— Да ти се намира скоч?
— Боя се, че разполагаме единствено с двайсет и пет годишно малцово „Макалан“. Любимата марка на мистър Пауърс.
Том зяпна от изненада.
— Е, като няма друго, ще трябва с това да се задоволя.
— Цял следобед печатах сценария — сподели Кристобал. — Естествено, Макс го преправя милион пъти, както винаги; Забележителни хрумвания му идват, това не мога да отрека.
Том отпи глътка и крадешком извърна очи към Елинор, която, както му се стори, се стараеше да отбягва всички погледи и най-вече неговия. Нима можеше да я вини? Тя усърдно изучаваше сценария, докато Макс с гръмовен глас даваше наставления.
Том тъкмо бе събрал кураж да отиде при нея, когато в купето влетя Лелия и бързо се намести до него.
— Какво научавам, имало ергенско парти, а моят мистър Лангдън пропуснал да ми каже.
В този момент погледът й попадна върху Макс Пауърс, а Том забеляза, че щом я зърна, режисьорът понечи да се скрие зад Мисти.
— Макс? Макс Пауърс — пропя Лелия. — Господи, това наистина си ти! — Лелия приглади косата си, подръпна и роклята, макар че и двете имаха безупречен вид.
— Лелия, не може да бъде! — рече Макс с престорена изненада и се извърна.
— Вие се познавате? — вдигна вежди Том.
— О, години минаха оттогава — тихо рече Макс.
— А за мен все едно е било вчера — въздъхна Лелия и настоя да обясни. — Явих се на прослушване за един негов филм, съвсем дребна роля. Преди години беше наистина, но името му вече беше легенда — добави тя с нотка на страхопочитание.
— Недей така, Лелия — притеснено смънка Макс, — бездруго съм прекалено самомнителен, не е нужно да ме ласкаеш.
Тя се направи, че изобщо не го е чула.
— Не получих ролята. Помниш ли кой беше филмът, Макс?
— Не, миличка, наистина не се сещам. Толкова много мозъчни клетки изгубих оттогава.
— „Краят на лятото“, разказваше се за двама млади, които за едно лято се влюбват и разделят.
— Да, да, сещам се.
— Така и не разбрах защо не получих ролята на най-добрата приятелка на момичето, Бамби Мур.
— Очевидно груба грешка от моя страна, Лелия. В началото на кариерата ми често се случваше.
— Е, поне беше достатъчно любезен веднъж да ме поканиш на вечеря. Помниш ли?
— Разбира се, вечеря. Беше чудесно.
— Вечерята се проточи до закуска. Не вярвам да си забравил тази част от прослушването. — Веждите на Лелия отскочиха нагоре, устните се нацупиха.
— Пълнете чашите — провикна се Макс — и да почваме репетицията.
Тази нощ всички се запознаха отблизо с режисьорските умения на Макс, с невероятната му взискателност към всеки дребен детайл. Безброй пъти повториха всичко от начало до край.
Най-сетне Том поиска почивка, а съпротивата на Макс бе сломена от шумното гласуване с пълно мнозинство.