Лелия се приближи към Елинор и Том с ужас затаи дъх в очакване на неизбежния сблъсък.
— Доколкото разбрах, вие сте шаферката, а Том — шаферът. Хем забавно, хем удобно.
— Наистина ли мислите така? На ваше място бих подбрала други думи.
— Ние с Том ще посрещнем Коледа в Тахо.
— Пътувате от Ел Ей до Канзас Сити, качвате се на влака обратно до Ел Ей, за да отидете в Тахо за Коледа? Твърде обиколен маршрут сте избрали.
— Дойдох да отправя към Том една много важна молба.
— И каква, ако смея да попитам?
— Да се ожени за мен.
Елинор стрелна Том с изпепеляващ поглед.
— Някой ми спомена — не спираше Лелия, — че вие с Том навремето сте били гаджета. Не сте болна от хепатит, нали? — добави тя с лукава усмивка към Том.
— Моля?
— Колко странно, Елинор… Елинор бяхте, нали? Не съм чувала Том да споменава името ви. Трябва да сте имали мимолетна връзка.
— А, сигурно е изричал името ми — заяви Елинор, — най-вероятно в леглото.
Долната челюст на Лелия увисна така, че Том успя дори да зърне сливиците й.
— Пълни ли са всички чаши? — Това бе единственото, което успя да измисли.
Елинор го стрелна с още един изпепеляващ поглед, а на Лелия каза:
— Не се тревожете, драга, нямам претенции. — И се втурна навън. Том понечи да я последва, но Лелия го сграбчи.
— Чу ли я какво ми каза?
Том се спря и успя да види как Елинор изчезва в дъното на коридора.
— Не ме ли чуваш, Том?
Той най-сетне я погледна.
— Лелия.
— Какво?
— Затвори си устата.
Лелия настръхна, сякаш се готвеше да избухне, но не каза и дума, завъртя се на пети и излезе.
Том имаше чувството, че целият свят рухва. В този момент Роксан пристъпи напред и дръпна Макс за ръкава.
— Хайде, миличък, да не губим повече време. — И тя размаха сценария. — Това тук добре си го написал, но ще трябва някак да се вместя с малка импровизация.
— Да се вместиш? С импровизация? — ужасен повтори Макс.
— Не се прави, че не разбираш. Говоря ти за нещо спонтанно, да се използва всеобщото въодушевление.
— Но това е сватба, Роксан. Подготовката е ключът към успеха на подобно начинание. Записал съм всички песни по реда, в който искам да ги изпълниш.
Стив и Джули тревожно следяха как двамата се наежиха, готови за схватка.
— Песните ги имаш, но знай, че волната птичка в клетка не можеш да пъхнеш, Макс. Поиска ли, трябва да я пуснеш да лети, иначе ще умре.
— Да, но…
Роксан отпусна тежката си ръка върху рамото на Макс.
— Слушай, синко, ти ми вярваш, нали?
— Да, разбира се, но…
— Това исках да чуя. — Тя се обърна към Стив и Джули и потупа преплетените им ръце. — А вие двамата вървете хубаво да се наспите. Утре целият влак ще гърми във ваша чест. Едно нещо ще ви обещая, никога няма да забравите Роксан Джордан и „Саутуест Чийф“.
Гостите тръгнаха да се разотиват, а Том стоеше вцепенен, глух и сляп за всичко наоколо.
— Като те гледам, имаш нужда от още едно питие — съчувствено предложи домакинът, забърка два коктейла и му направи знак да седне. — Роксан е направо велика, нали?
— О, да, велика е — разсеяно повтори Том.
— Жалко само, че на това ергенско парти не поръчахме торта, от която да изскочи красиво момиче. Реших, че няма да е много подходящо за пред дамите, а и да ти кажа право, служителите на „Амтрак“ вероятно не биха погледнали с добро око на подобна идея.
Най-сетне погледът на Том спря да блуждае.
— Значи си имал връзка с Лелия?
— Е, не бих го нарекъл точно „връзка“. Доколкото си спомням, излязохме само веднъж. Паметта ми вече отслабва. Ей, правилно ли чух, Лелия ти е предложила да се ожениш за нея?
Том успя само да кимне.
— Днешните жени пред нищо не се спират, ей. Ако тръгнете да се развеждате, тя ли ще трябва да ти плаща издръжка?
— Дотам няма да се стигне, защото няма да се женим.
— Виж, Том, не искам да се меся, но Лелия е красавица. Вярно ли е, както разправят, че е превзела анимационното кино и печели луди пари?
— Къпи, бобърът вълшебник, Фреди Креслото, Пити Маринования морков.
— Къпи, Пити, все известни герои. Ако правилно си спомням, доведените внучета на бившата ми съпруга ги гледаха навремето. Каквото и да говорим, тя е красива, богата и предложението е налице. Не прибързвай с решението, но помисли, че може и да не ти се удаде друга възможност. Не се обиждай, ти си хубав мъж и аз те харесвам, ама и ти вече не си в първа младост.