— Прав си, тя е богата и красива, но аз не я обичам.
Макс се облегна назад с тежка въздишка.
— Четири пъти съм се изправял пред олтара. Кой знае, може отново да се случи.
— И си обичал всяка една от тях?
Режисьорът се приведе напред и усмивката му угасна.
— С първата ми съпруга Пати се оженихме, щом завърши гимназия. Аз се записах в армията, после заминахме за Калифорния. Родиха ни се две деца. Едва свързвахме двата края, но никога не съм я чул да се оплаква, никога. С един долар вършеше чудеса. След време направих пробив в киното. Тъкмо бях започнал да си стъпвам на краката, когато тя почина. — Макс замълча и погледна навън към прелитащите картини от пейзажа. — Да, обичах Пати с цялото си сърце. Винаги ще я обичам. А другите три? — Той сви рамене. — Женех се, раждаха се деца, случваха се и хубави моменти, после идваше разводът, и точка. Обичах ги донякъде, но не като Пати. Ако не беше си отишла, нямаше и да погледна друга жена. Първата любов не се повтаря. Сега излизам с много жени, не отричам, че е забавно, но не се гордея особено с това. Нямам усещането за нещо трайно. Разбираш ли?
— Разбирам — кимна Том.
— Ти женил ли си се? — Ново утвърдително кимване. — Обичаше ли я?
— Нека кажем така, не бих я сравнил с Пати.
Макс се премести по-близо до Том и рече почти шепнешком:
— Пак ти казвам, не искам да се меся, но готов ли си да ми отговориш на един въпрос?
— Давай.
— Защо вече не сте заедно с Елинор?
— Нали видя какво стана. Побесня и си тръгна.
— Е, не можеш да я виниш. В края на краищата приятелката ти долетя от Ел Ей да ти направи предложение. Бог ми е свидетел, не ме бива да разгадавам тайните на сърцето, но не бих нарекъл това идеалния подход да спечелиш отново единствената си любов.
— Опитах се, Макс, повярвай ми.
— Знаеш ли какво?
— Какво? — сепна се Том.
— Ако тя наистина е твоята Пати, повече бих се постарал.
25
Елинор се канеше да глътне огромно хапче за сън, когато някой почука на вратата на купето й.
— Махай се — викна тя.
— Елинор? Аз съм.
Тя примига недоумяващо за момент, опитвайки се да изплува от нерадостните си мисли, за да разпознае гласа.
— Джули?
Отвори вратата и видя бъдещата булка, обляна в сълзи. В ръце държеше прегъната чанта-гардероб.
— Какво има, да не би родителите на Стив да са се обадили отново?
Джули поклати глава.
— И моите не са се обаждали.
— Не те разбирам — примига Елинор объркана.
— Може ли да вляза за минутка?
— Моля? О, да, разбира се. — Елинор пусна хапчето в джоба си. — Все пак нека ти напомня колко е късно, а утре те чака тежък ден. Трябва да си отпочинеш.
Двете седнаха на леглото.
— Значи родителите ти не са се обадили и ти си тъжна, защото… — кротко подхвана Елинор.
— Ами всяко момиче си представя как родителите му идват на тържеството. За сватбата си повечето ми приятелки успяваха за всичко да се наложат… не че аз се чувствам безпомощна. И все пак нали бащата повежда своето малко момиче, а майката все го успокоява, че всичко ще бъде наред. Пък аз… на мен нищо такова няма да ми се случи.
Тя избухна в сълзи и Елинор прегърна потръпващите й рамене. Най-сетне Джули врътна глава и избърса сълзите си.
— Съжалявам. Нали вече съм голяма, трябва някак да се справя, но ми е толкова самотно.
Елинор й поднесе влажна кърпа да избърше лицето си.
— Има си причина да се чувстваш по този начин, но аз май не съм си на мястото като шаферка.
— Че нали те поканихме в последния момент. Ти дори не ме познаваш.
— Това не би трябвало да е пречка. И двете сме жени. А ти утре ще си булка. Всичко друго е без значение.
— Ти била ли си омъжена?
— Не — тихо отвърна Елинор, — но често съм се питала какво е. Представяла съм си всяка малка подробност, до дребните хапки в подносите и подредбата на цветята. Е, вече не мечтая така често.
— Но защо?
— Времето си казва думата. Годините минават, вероятността това да се случи става все по-малка.
— А, нужно е само някой да те обича и ти да го обичаш.
Елинор се усмихна, макар да бе на път да се разридае по-силно и от Джули.
— Да, наистина, друго не е нужно. — Тя посочи чантата, оставена на леглото. — Какво има тук?