Булката и младоженецът се целунаха тъкмо когато влакът спря в Ла Хунта. Джули вдигна нагоре юмрук и извика:
„Да!“
В ясни дни връх Пайк се виждаше от гарата, но сега облаците изцяло скриваха скалната грамада. Херик Хигинс седеше все така кротко в своя ъгъл и наблюдаваше злокобното небе. Дори церемонията не бе успяла да го разсее.
От влака започнаха да хвърлят шепи ориз, със същото им отвърнаха и служители от гарата, а белите зрънца бързо изчезваха в снежната вихрушка.
В Ла Хунта към „Чийф“ бе закачен трети дизелов локомотив, за да подпомогне преодоляването на прохода. Влакът потегли, а тълпата на перона избухна в овации, съзряла табелата „Младоженци“ на последния вагон и потракващата гирлянда консервени кутии зад нея. Завидно начало за всеки брачен съюз.
И тогава започна истинското празненство във влака, получило мощен тласък от огромното угощение, също финансирано от Макс. Докато хората се тъпчеха, официално упълномощеният фотограф се зае със снимките. Роксан се появи в ярък тоалет, който определено се различаваше от униформите на „Амтрак“. След нея се точеха момчетата от хора на Ел Ей, също в официални костюмчета. Тълпата притихна, музикантите се приготвиха, Роксан и момчетата запяха. Последва грандиозно и в същото време прекрасно задушевно изпълнение. Отначало Роксан поде класически песни, дойде ред и на блус, хип-хоп и на прочути откъси от песни на Нат Кинг Коул и Синатра. Тя призова Стив и Джули да не забравят един за друг с „Мисли… мисли“, а после с цяло гърло запя „Верига от глупци“ като ненадминатата Арета Франклин, дори се осмели да подхване и „Уважение“, коронния номер на кралицата на соула. Завладяна от неповторимото изживяване, публиката стана на крака, всички в хор се запровикваха У-В-А-Ж-Е-Н-И-Е. Мощният глас на Роксан ечеше и тя се носеше из салона със сложна танцова стъпка, невероятно грациозна и лека въпреки огромните си размери. Пот се лееше по лицето и шията й, а тя като в божествен транс повтаряше „Амин“.
Макс й се радваше и се усмихваше. Когато Роксан го погледна, той тържествено скъса своя сценарий и затанцува с нея. Скоро всички ги последваха. В „Капитъл Лимитед“ подобна гледка може и да бе позната, но на борда на „Саутуест Чийф“ се случваше за пръв път.
Лелия затегли Том към импровизирания дансинг, но той успя да се измъкне с извинението, че му е зле, което не беше далеч от истината. Беше прекарал много тежка нощ, през по-голямата част от която се бе задържал в общата баня, за да изхвърли повечето от алкохола, който бе изпил. Нещастната изоставена Лелия се огледа и в полезрението й попадна Кристобал, който прибираше видеокамерата.
— Един танц? — попита тя красивия младеж. Кристобал вдигна глава и облещи очи, съзрял великолепната фигура в супер моден тоалет. — Работите за мистър Пауърс, нали? — Кристобал кимна безмълвно. — Аз съм Лелия Гибсън. — Очите на младежа се ококориха още повече.
— Лелия Гибсън, гласът на Къпи, бобъра вълшебник — избълва той.
— Ами да — сепна се Лелия. — Гледали ли сте някое филмче?
— Дали съм гледал някое? Та това ми беше любимото предаване, когато бях малък. Братчето ми още го гледа. Всичките ми племеннички и племенници не признават друг сериал. Вие сте невероятна. Видях ви снощи на партито при мистър Пауърс, но така и не чух името. Пък и познавам само гласа ви.
Лелия изглеждаше объркана.
— Гледали сте го като малък? Май доста съм се задържала в тая програма, а?
Кристобал захвърли всички превземки и задръжки, наложени от професионалния етикет, толкова силно бе смайването му.
— Катеричката Саси и Фреди Креслото и Пити Маринования морков, всички те са класика. Плаках на онзи епизод, когато Пити попадна във водосточната тръба и си загуби окраската. Колко прочувствено говорехте в онази трагична сцена. Седмици наред не успях да се съвзема. Вижте, нека не ви прозвучи пресилено, но просто не мога да повярвам, че пътувате с нас. Мога ли да помоля за автограф? У дома просто няма да повярват. Братчето ми направо ще се побърка от радост.
— Разбира се, че ще ви дам автограф…
— Къде ми отиде възпитанието? Аз съм Кристобал Адамс. — Той протегна ръка и така въодушевено разтърси десницата й, че едва не изтръгна изящната Лелия от невероятно скъпите изрязани обувки на осемсантиметрови токове.