При рязкото спиране на влака всички усетиха, че става нещо нередно. В следващия момент сякаш ги залюля земетресение. За щастие не можеха да видят онова, на което машинистът бе станал свидетел, ала чуха усилващия се грохот, който някои попрепатили пътници мигом разпознаха.
— Лавина! — провикна се Том и погледна навън.
— О, господи — отрони пребледняла Елинор.
Том дръпна дюшека от леглото, сграбчи Елинор, блъсна я на пода и я покри с него, а после сам се хвърли отгоре. Влакът продължаваше да се тресе, звукът от откъртването на снежните блокове заплашваше да ги оглуши.
В салона всички се бяха изпокрили под масите. Неколцина драскаха върху салфетки последното си завещание, други сричаха отдавна забравени молитви. Макс и Мисти се вкопчиха един в друг, Кристобал обгърна с дългите си ръце Лелия, решен да я предпази.
Хигинс също бе потърсил убежище под една от масите, но не преставаше да се взира навън, макар най-ужасяващите му страхове да се бяха превърнали в жестока реалност.
Като по чудо устремената снежна грамада спря, преди да избута влака от релсите. Но когато машинистът най-сетне отвори очи, пред него се извисяваше плътна стена от сняг.
Той успя да докладва в централата на „Амтрак“, откъдето го предупредиха, че втора лавина от другата страна на тунела също е помела преградите. Минута да беше закъснял или подранил, „Чийф“ щеше да бъде запратен в урвата, а пътници и екипаж щяха да се простят с тревогите си за наближаващия празник. Голям късмет наистина, добави гласът от „Амтрак“, макар че машинистът виждаше с очите си какво става. В същото време „Чийф“ бе заклещен от две страни, пътят му бе отрязан и в двете посоки, а бурята очевидно едва започваше.
Метеоролозите разпратиха своевременна прогноза, този път точна, за разлика от преди. В района се бе разразила зимна буря, каквато не бе имало повече от трийсет години. Предишната бе отнела живота на шестстотин души, а мнозина бяха умрели от глад, напълно откъснати от цивилизацията. Бяха жители на отдалечени, трудно достижими места, точно като това, в което „Чийф“ бе заседнал безпомощно.
Хигинс погледна небето, където се извиха мощни ветрове и заблъскаха влака с такава ярост, че го залюляха. През целия си железничарски стаж никога не бе изпадал в подобно положение. През прозорците отляво се виждаше колко дълбока е пропастта. Снегът продължаваше да се сипе, тъй че не беше изключено да падне и друга лавина. А тя като нищо щеше да помете „Саутуест Чийф“.
28
Час по-късно Роксан направи официално съобщение по уредбата. Тя описа случилото се и предприетите мерки за спасяването на приклещения влак. Очевидно не можело да се направи много. Планини от сняг бяха препречили и пътя към Ел Ей, и обратния път към Чикаго. „Чийф“ се намираше в центъра на снежна буря, връхлетяла върху целия район, тъй че засега всички трябваше да се постараят да запазят спокойствие и да не напускат купетата си. Не беше лесно да се изпълни тази инструкция, защото коридорите бяха задръстени от разтревожени пътници, които настояваха да чуят подробности.
Херик Хигинс отиде да поговори с машиниста и се върна още по-угрижен. Том и Елинор се присъединиха към Мисти и Макс в салона, където ту се взираха през прозореца към плътната бяла пелена, трепвайки уплашено при всеки нов напор на вятъра, който се удряше във влака, ту се осмеляваха да надникнат наляво към шейсетметровата пропаст. Лелия дискретно се бе оттеглила в купето си със своята новооткрита сродна душа.
— Случи се неизбежното — прошепна Мисти. — Четири шестици, знаех си аз.
— Имам дълъг опит — обади се Хигинс — и трябва да ви кажа, че такова нещо не съм виждал никога досега. Пътуването с влак е най-сигурният начин за придвижване, според статистиката далеч по-безопасен от самолетите.
— Възможно ли е да падне и друга лавина и да помете влака? — попита Мисти.
— Говорим за майката Природа, тъй че всичко е възможно, но според мен след първите две лавини по върховете не е останал много сняг.
— И какво сега? — обади се Том. — Как ще стигнат до нас? Едва ли можем да чакаме до пролетта.
— Не можем наистина. Но и на спасителите няма да им е лесно. Компанията за превоз на товари, която е собственик на линията, е надеждна, разполага с немалки ресурси, но при толкова много сняг, струпан върху релсите в тая виелица, не могат да направят много. Намираме се в твърде ограничено пространство и няма място за маневри. Дори малък самолет или хеликоптер няма къде да кацне, поне докато бурята не се укроти.