Отец Кели най-сетне събра кураж и повика желаещите да се помолят. Дойдоха хора с различно вероизповедание и религия, дори няколко привърженици на агностицизма, които просто търсеха утеха. Свещеникът наистина бе позабравил навиците си и на няколко пъти сбърка, ала бе толкова искрен в усилията си, че хората му благодариха, задето е повдигнал духа им.
На Агнес Джоу, която му помагаше по време на службата, той довери, че от години не се е чувствал толкова добре и е готов дори да се замисли за връщане към професията.
Хигинс често съветваше екипажа как най-добре да пести гориво и енергия, а междувременно излизаше навън в бурята, за да провери лично дали няма опасност тръбите да замръзнат. Върна се по обяд и посръбвайки кафе, привлече вниманието на останалите в салона с истории за Дивия запад, в които присъстваха Джеси и Франк Джеймс, Били Хлапето и други разбойници. Не само децата, но и възрастните го слушаха с широко отворени очи. Херик разказа и за легендарния герой на „Пулман“, носача Джон Блеър, който съвсем сам успял да спаси цял влак пътници от горски пожар в Минесота някъде в края на деветнайсети век.
— Положението било повече от отчайващо, защото няма нищо по-страшно от пожара. Ако трябва да избирам между пожар и сняг — рече той, като посочи навън, — без колебание ще избера снега. Колкото и невероятно да ви звучи, в този смисъл извадихме голям късмет.
Роксан с усмивка одобри последния довод на Хигинс и доля чашата му с кафе.
От доста време Агнес Джоу не отделяше очи от стъклото. Роксан я попита какво интересно има навън и се наложи да присвие очи заради гъстата снежна пелена.
— Бъдни вечер е — рече Агнес Джоу.
— Точно така, миличка — кимна Роксан, — което си е право, право е.
Скоро към тях се присъедини и Елинор. Тя също погледна навън, привлечена от обзелото ги любопитство. Двама дебело облечени мъже влачеха към влака нещо тежко и увито с брезент.
— Какво става? — попита Елинор.
— Ще видиш — отвърна Роксан.
Първият от мъжете застана на горното стъпало и в него тя разпозна Бари, стюарда на спалния вагон. Покривалото падна и товарът се оказа елхово дърво, доскоро расло на близкия хълм. Мъжете се бяха опитали да почистят снега, ала ледени късове все още обвиваха тънкото стъбло. Когато И вторият от двамата влезе вътре, качулката му падна и Елинор с изненада разпозна Том.
— На Коледа без елха не може, нали тъй? Всъщност идеята беше на Агнес Джоу.
Сложиха дървото в салона върху набързо пригодена стойка, а после поканиха децата да го окичат с каквото им хрумне. След около час малката елхичка представляваше ако не красива, то поне любопитна гледка, украсена с какво ли не: от фалшиви бижута до снимки на бейзболисти, събрани от пакетчета дъвки и залепени с лейкопласт от аптечките върху пластмасови фигурки на герои от комикси, и една дълга гирлянда, която някаква жена носеше като подарък за семейството си в Албъкърки. Децата измайсториха голяма хартиена звезда, облепиха я със станиол и я закрепиха за върха на елхата, което не беше трудно, защото дървото бе едва метър и двайсет високо. И въпреки това за пътниците в „Чийф“ елхата бе невероятно красива при все причудливата си премяна.
С чаша горещо кафе в ръка Том седеше и наблюдаваше как необикновеното дърво се преобразява.
— Красиво е — рече той като че ли на себе си.
Елинор, която също съзерцаваше елхата, извърна очи към него и от вълнение той стисна чашата си още по-силно.
— Поне ще отвлече вниманието на хората от бедата. Прекрасно е в такъв момент да чуеш детски смях.
— Имаш ли нещо против да седна при теб?
Том посочи празния стол.
— Мислех, че отдавна си тръгнал.
— Е, ако не хората, то намеренията им понякога се променят.
— А твоите в каква насока се промениха?
— Отказах се. Реших да остана. Един за всички, всички за един.
— Не мога да отрека, изненадана съм. Не съм си и представяла, че моите думи… — Тя не довърши мисълта си.
— Могат да пробият дебелата ми глава? — предположи Том и вяло се усмихна. — Виж, Ели, просто реших, че по-добре ще направя, ако остана тук да помогна с каквото мога. Докато се добера до курорта, ако изобщо се добера, бурята може да е утихнала и кавалерията да е пристигнала. И да не стане точно така, пак е по-добре да съм тук. — Погледите им се задържаха един върху друг и ето че Том рязко се изправи.