— Къде отиваш?
— Трябва да свърша някои неща. Стига съм отлагал.
Няколко минути по-късно Том влезе в купето при Лелия, за да й съобщи решението си.
— Аз наистина те харесвам и съм привързан към теб, но няма да се оженим и няма да имаме осем деца. Надявам се, че ме разбираш.
Не личеше да го е разбрала. По лицето й се застинаха сълзи и тя сграбчи ръката му.
— Нима не съм в състояние да те накарам да размислиш? Човек би казал, че сме създадени един за друг.
— Аз не те обичам, Лелия — рече Том и поклати глава. — Сигурен съм, че ако се замислиш, и ти ще разбереш, че не ме обичаш.
— Толкова отдавна се познаваме.
— Удобството не означава любов.
Тя поднесе кърпичката към носа си и произнесе с треперещ глас:
— Не знам, може би си прав.
В този момент от банята излезе Кристобал.
— Кристобал? — изненада се Том.
— Да не би да прекъснах нещо? — попита младежът.
— Не — отвърна Том, като стрелна с очи подсмърчащата Лелия, — очевидно натрапникът съм аз.
Лелия примига невинно.
— Той ми помага да преодолея този тежък момент. Освен това умее да прави и педикюр, и масаж.
— Не се и съмнявам — кимна Том и погледна Кристобал. — Чао, драги.
Тръгна обратно по коридора с дълго жадувано чувство на облекчение, освободил се от бремето на Къпи, бобъра вълшебник. Беше му малко жал за Кристобал, но той беше голямо момче и можеше сам да се грижи за себе си.
Случи се още нещо невероятно, което ободри и пътниците, и екипажа. Всички откраднати вещи — както и много от онези, изчезнали в „Капитъл Лимитед“ — се върнаха при своите собственици. Никой нищо не бе видял, а и никой не можеше да обясни как тъй крадецът се е решил на подобен жест. Роксан и отец Кели просто го обявиха за поредното коледно чудо.
След вечерята, поднесена с червено-бяла гарнитура в чест на празника, всички получиха покана да се съберат в салона.
Възрастните, последвали децата, с изненада съзряха импровизираната сцена в единия край на вагона. Макс бе поел ролята на церемониалмайстор, разпалвайки очакванията на публиката, преди да посочи към сцената и да се провикне:
— Да не би да ми се е причуло? Какъв е този странен звук?
Всеобщото внимание бе приковано към подиума, където се появи кукла и едно от децата извика:
— Това е Къпи, бобърът вълшебник.
— Ето го и Пити Маринования морков — провикна се друго дете.
Към първите двама се присъедини катеричката Саси и Фреди Креслото и веселбата започна.
Всъщност Лелия и Кристобал движеха куклите. Холивудската прима винаги си носеше по няколко и често ги подаряваше на децата. Изпълнението й бе съвършено: ловко променяше тембъра си, наподобявайки ту елемент от мебелировката, ту морковче, ту някое горско същество с лекотата на истински професионалист.
По време на една от кратките паузи Кристобал й прошепна:
— Никога в живота си не съм се чувствал така поласкан. — И двамата се целунаха, докато в същото време Саси и Къпи блъскаха глави на сцената, а децата и дори възрастните се превиваха от смях.
Дядо Коледа пристигна точно по разписание — ролята бе поета от пълничкия Бари, навлякъл червения костюм от реквизита на „Чийф“. Тази роля бе толкова популярна, че служителите на „Амтрак“ през цялата година я разиграваха на комар, опитваха се да си я осигурят с подкуп или с подкрепата на поддръжници, само и само да я получат. Помощниците на Дядо Коледа — по-точно Том, Елинор, Макс и Мисти — отвориха торбата с подаръците. Пътниците също дадоха своето на драго сърце, предоставяйки красиво опаковани кутийки, предназначени за техните близки. Звънна радостен детски смях и ето че напрежението като че ли поспадна.
Отец Кели, отново с помощта на Агнес Джоу, поде молитва, а след това и нещо като коледна служба. Свещеникът, венчал Стив и Джули, получи покана да се присъедини, но предпочете да остане в купето си. Стив и Джули се мярнаха само за няколко минути. Очевидно те нямаше да допуснат дори лавина да помрачи медения им месец, а нима някой можеше да ги вини?
Хорът на момчетата запя коледни песни с помощта на Роксан и скоро всички се присъединиха с ентусиазъм. Всеки глас като че ли се разтапяше от сладост. С напредването на нощта децата взеха да се прозяват, възрастните ги повеждаха към купетата с пожелание за лека нощ, доскоро непознатите хора се потупваха по раменете и споделяха колко им е харесал празникът.