— В този спален вагон ли е?
— Ами да, точно до вас.
Чудничко, рече си Том.
Той се върна при стълбата, където Агнес Джоу по необясними причини продължаваше да стърчи на едно място.
— Агнес Джоу, имате ли нужда от помощ?
— Справям се, сладурче. Просто ми трябва време.
— Да взема да мина пред вас и да ви изтегля?
Планът на Том предвиждаше, щом я задмине, да побегне с всичка сила и да се заключи в своя приказен апартамент с Ева Мари, докато Кари Грант пази отвън.
— Само малко пространство ми дай, синко!
Тя придружи троснатата си забележка с як замах на лакътя, който взе, че улучи левия бъбрек на Том. Докато болката утихне и той успее да се изправи, Агнес Джоу бе изчезнала. Том бавно се придвижи към купе Д. По дяволите, май отново се чувстваше като военен кореспондент.
4
Застанал на вратата на купе Д, Том си помисли, че ако Кари и Ева Мари бяха снимали тук сцената с целувките, „Север северозапад“ би попаднал в категорията на филмите с три червени хиксчета. Не беше сигурен какви са точните размери на това помещение категория лукс, но след две нормални крачки се блъсна в отсрещната стена. Нямаше фоайе, нямаше кабинет, нито бюро, не се виждаха и двойни легла, а като че ли балкончето, ваната и евентуалното помещение за прислугата щяха да си останат само блян.
Имаше мивка и огледало, както и контакт за електрическа самобръсначка. Шкафчето отдолу бе добре заредено. Имаше тоалетна хартия, следователно все нещо като баня трябваше да са сместили. Том откри и малко гардеробче, в което да окачи сакото си, голямо огледало срещу стената, по чиято дължина предполагаше, че се намира леглото, както и койка на второто ниво. Имаше също стол и масичка на подвижно краче, чийто плот бе гравиран като шахматно табло, но можеше да се използва и за писалище. Прозорецът беше наистина огромен и го подканяше да погледне навън, където вече прехвърчаха първите снежинки, за да го настроят в коледен дух. Вратата към купето се заключваше, а и разполагаше с тежка завеса, която осигуряваше уединение. Хубаво де, не е чак толкова зле, реши той. Ако трябва да бъдем точни, по отношение на пространството купето далеч надвишаваше онова, което би получил в първа класа на който и да е самолет.
Това впечатление трая само докато отвори вратата и надзърна в банята. Всъщност според надписа, окачен вътре, тук се помещаваше и баня, и тоалетна. Нима очакваха от него да се облекчава и да сапунисва тялото си с шампоан на едно и също място? Не че не се беше случвало да съчетава тези две действия, но го беше правил не по принуда, а по свой избор. Всъщност като репортер отвъд океана бе изтърпявал и душове, състоящи се единствено от изплютото от някоя камила, и то определено по принуда.
Истинската дилема тук се пораждаше от въпроса за капацитета. Том огледа тялото си, а после тъй наречената баня/тоалетна. Пристъпи напред и отново се опита да прецени възможностите. Беше почти сигурен, че ще се напъха в тази кабинка. Влезеше ли вътре обаче, щяха да са нужни трима-четирима здравеняци, въоръжени с мощни машини, за да го измъкнат. На всичкото отгоре Агнес Джоу сигурно щеше да дебне наблизо, за да нанесе съкрушителен удар по единствения му здрав бъбрек.
Беше чел за жената, взела трансатлантически полет, която бе имала нещастието да извърши непростимия грях да пусне водата в тоалетната на борда, преди да е станала от седалката. Това привидно невинно действие бе създало по някакъв начин мощен вакуум, който я приковал към седалката. (Беше му хрумнало да пише до инженерите, конструирали въпросния модел самолет, и да ги пита защо не са провели нужните изпитания, за да се избегне подобно нещастие.) Жената изтърпяла целия полет в неудобната поза, докато накрая не й се притекъл на помощ елитен екип, въоръжен с гигантски шпатули и бебешко олио, който щурмувал тоалетната и освободил окаяната заложница. На нейно място Том като нищо би отхапал и двата си крака, за да счупи спойката.
Решен да сложи край на подобни мисли, той се извърна и тъкмо да седне, нещо сякаш проблесна на стената срещу леглото. Отначало не го и забеляза, толкова кратък бе проблясъкът. Но ето че се повтори. Беше Агнес Джоу. Но как бе възможно? Това придаваше много странен смисъл на названието „самостоятелно“ купе. В следващия миг установи какъв е проблемът. Вратите между купетата сигурно се отваряха, навярно заради необходимостта от почистване или разместване, или каквото там се наложеше, но резултатът се свеждаше до това, че той виждаше какво става в купето на жената. Беше лагерувал в компанията на гореспоменатите мръсни плюещи камили и пустинни номади, чийто последен досег с водата за къпане датираше от първата им поява на бял свят, а също и с други противници на личната хигиена, беше търпял и канонадни залпове да го вдигат на крак наместо будилник. Ала никога не бе спал край жена като Агнес Джоу и нямаше никакво желание тепърва да преживява това.