— Също както Хамлет за Оливие, това е моята най-велика роля.
— Впрочем бяхте прав, сър, той действително ми поиска обяснение за промяната на датата и както предположихте, потърси потвърждение от Реджина.
— Той е журналист от световна класа, Кристобал, не би се доверил на един-единствен източник.
— И направи всичко това за Елинор? — попита Мисти. — А тя нищичко ли не знае?
— Нищичко — кимна Макс. — Елинор е дъщерята, която никога не съм имал. За нея бих направил всичко. Откакто я познавам, не съм я виждал истински щастлива. Знаех, че има нещо в миналото й. Никога не съм я чувал да произнася името му, но се поразрових и открих, че Том Лангдън е бялото петно в биографията й. Тя не можеше да продължи напред, преди да знае със сигурност дали всичко е свършило, или накрая все пак ще се оженят. Шест месеца го издирвах. Когато разбрах, че си е купил билет за влака, това бе идеалната възможност за мен, защото действително исках да направя филм за подобно пътуване.
— Ами сватбата? — попита Мисти.
— Няма по-добър начин да накараш двама твърдоглавци, които отдавна е трябвало да се съберат, да преосмислят решението си, от това да ги накараш заедно да участват в сватбена церемония. Джули и Елинор наистина са родени в един край, а Том здравата се ядоса, когато Стив взе да се колебае. Това беше подходящ обрат, защото все едно Том изричаше онова, което му бе на сърцето. Естествено, сценарият бе предварително готов. При всяка спънка пред Том и Елинор имахме готовност.
— А спънките не бяха една и две — уморено рече Кристобал. — Сили не ми останаха да се надбягвам с тях.
— Добре се справи, Кристобал. Няма да ти намаля заплатата. Весела Коледа.
— Доста подробно си се подготвил, Макс — рече Мисти.
— Аз съм режисьор, мила, детайлите са моят живот.
— Трябва ли да разбирам, че и лавината сте поръчали, сър?
— Е, дори аз не съм толкова способен.
Някой почука на стъклото на колата.
— Сигурно багажът е пристигнал — рече Макс. Той спусна стъклото и ето че Том пъхна глава. — Здрасти, Том — притеснено рече Макс. — Предложих на младоженците да ги откарам до двореца, разтворил врати за медения им месец.
— Не се съмнявам — рече Том и подаде портфейла на Стив. — Беше го изпуснал в банята. Вътре е шофьорската ти книжка и картата от профсъюза. Предполагам, че ще ти трябват.
— Нека да ти обясня, Том — предложи Макс.
Том го спря с ръка.
— Ще ти кажа само едно.
— И какво е то? — сепна се Макс.
— Благодаря ти. — Том стисна ръката му и после се обърна към спътниците му. — Весела Коледа и на вас.
Той обърна гръб на лимузината и отиде при Елинор, която го чакаше при багажа им.
— Кой беше в онази кола? — попита тя, като го изгледа подозрително.
Том се обърна към потеглящата лимузина. Сетне отново погледна Елинор.
— Дядо Коледа — рече той.
— Дядо Коледа? Големичък си вече да вярваш в Дядо Коледа.
Той я прегърна през раменете и я поведе.
— Е, около Коледа е хубаво да вярваме, че стават и чудеса. Нищо чудно да се сбъдне онова, което си пожелаеш.