— Ще използваме спей каст. Чувала ли си за него?
Алекс поклати глава и погледна широката бърза вода. Наистина ли трябваше да стоят вътре в реката?
— Не може ли ти да хванеш две сьомги и просто да кажем, че съм я хванала аз?
— Не.
— Защо не? Очевидно аз само ще ти преча.
Локлан не възрази.
— Нарича се принципи. Не знам дали си срещала нещо такова досега?
Алекс въздъхна при този сарказъм, а той приключи с мухата и й подаде въдицата.
— Ела и застани тук.
Тя тръгна притеснено към водата и след това навлезе дълбоко до коленете. Веднага усети студа на водата през гумените панталони, въпреки че остана суха. Течението беше силно и притискаше краката й зад коленете.
Изпита страх, но не каза нищо.
— Сега ме наблюдавай — каза Локлан и навлезе по-дълбоко, до кръста. — Ловим с дясното рамо напред, паралелно на брега, и искаме да хвърлим мухата в онзи вир с неподвижна вода ей там. Виждаш ли го?
Той посочи към спокойно място, закътано зад едни камъни, и Алекс кимна.
— Започваме с хвърляне напред, затова трябва да хванеш въдицата с двете ръце на разстояние една от друга, дясната ръка най-горе, лявата ръка в долния край на въдицата. — Той повиши глас, за да го чуе над шума на водата. — Силата идва от ръцете, разбираш ли? Ръката отгоре дава около шестдесет процента от силата, а тази долу четиридесет и ако замахнеш с двете едновременно, и ако дясното рамо е неподвижно, се създава напрежение на блъскане-дърпане и максимална сила за хвърлянето. Да?
— Да — кимна тя.
— Сега трябва да се получи хвърляне напред — целиш се в права, равна пътека, като върхът на въдицата е насочен в целта. — Той посочи към туфа дървета на другия бряг на реката. — Хвърляй, като се опиташ да получиш полукръг между правата въдица и влакното, което се извива над водата. Колкото по-голям е този полукръг, толкова по-малко влакното е в контакт с водата и хвърлянето е по-ефективно, защото няма да е нужно да го издърпваш от водата. Значи, голям полукръг, след това вдигаш въдицата, за да създадеш напрежение във влакното. — Тя наблюдаваше как той хвърля влакното над главата си и мухата пада във водата надолу по реката. Интонацията му й напомни за Скай, когато я бе учила как да пие уиски. — След това издърпваш обратно нагоре срещу течението над дясното рамо, завърташ тялото и хвърляш влакното — каза той, движейки тялото си и влакното в едно спокойно, ритмично и плавно движение. — Не забравяш да спреш въдицата високо. — Той я погледна. — Схвана ли?
— Разбира се.
Сигурно беше най-краткият урок по риболов, но при него изглеждаше достатъчно лесно.
Алекс пое дълбоко въздух и опита да повтори това, което той току-що й беше показал — обаче когато тя замахна назад с въдицата за първото хвърляне, мухата се закачи в клоните на едно дърво зад нея. Последва подчертано мълчание, а после го чу да ругае тихо, докато се приближаваше към нея.
— Чакай! Не се опитвай да я издърпаш! — нареди сърдито Локлан, докато тя се опитваше да разтърси мухата и да я освободи.
— Съжалявам — подаде му въдицата тя и потрепери, чувствайки се необичайно безполезна.
Локлан я погледна.
— Не. Няма проблем — въздъхна тежко той. — Съжалявам. Не исках да съм рязък. Просто съм уморен. Не спах добре.
Тя го наблюдаваше, докато той сряза влакното и започна да се занимава с нова муха, която беше в една кутия в горното джобче на якето му.
— Заради пожара ли?
Може би се е връщал към картините от онази горяща сграда и е сънувал кошмари. Тя със сигурност я виждаше в кошмарите си.
— Пожарът също, да. Просто в момента се случват много неща.
Скай. Знаеше, че говори за нея, въпреки че той не искаше да го признае. Отблизо Алекс виждаше напрежението в челюстта му, изглеждаше напрегнат и стресиран.
— Ето, опитай отново — каза Локлан и й подаде въдицата. — Но може би е по-добре да влезеш по-дълбоко и да оставиш влакното по-късо.
Той протегна ръка, за да й помогне да върви по-стабилно, докато тя навлизаше в по-дълбоката вода с нарастващ страх. Когато се подхлъзна на един разклатен камък и ахна тихо, той стисна ръката й по-силно. Ръцете му бяха топли в сравнение с нейните, както и значително по-големи.
— Всичко е наред — каза тихо той. — Държа те. Опитай да стигнеш до по-големия камък ето там. Изглежда доста равен — насочи я той, доколкото можеше, показвайки с крака си.
Тя застана на камъка и Локлан отново се отдалечи към брега.
— Спомни си какво ти показах — хвърляш влакното, вдигаш, мяташ нагоре срещу течението и пускаш. Цялата идея на спей каста е, че ти позволява да хвърляш, когато зад теб няма място да направиш хвърляне над главата. Може да отиде настрани, така че няма значение, ако има високи брегове или дървета. Но трябва да завъртиш тялото. Нарича се принципът на сто и осемдесетте градуса.