Алекс повдигна вежда. И тя самата имаше такъв принцип.
— Застани с лице към мястото, където искаш да падне мухата. Не забравяй, че това е вид изкуство, а не наука. Трябва да го почувстваш.
И тя го направи.
— Успях! — извика развълнувано Алекс, подскачайки малко във водата, когато мухата се приземи по-надолу в реката без произшествия.
Той я погледна развеселен.
— Въпреки че може би ще искаш да пропуснеш речния танц. Предполага се, че рибите не са му фенове.
— О, да — засмя се Алекс, прехапвайки развълнувано устна. — И само трябва да правя това, така ли?
— Да — каза той, докато я гледаше да го прави няколко пъти, а след това и той започна.
— Всъщност това е доста успокояващо — извика след малко тя, намерила ритъма, доволна от себе си.
— Престани да говориш! — скара й се той. — Плашиш рибата.
— О. Да. Добре. — Алекс прехапа устни и се съсредоточи отново, хвърли напред и…
Влакното оказа съпротива и тя дръпна отново, усещайки напрежението да преминава по въдицата. Не помръдваше. Беше заседнала в нещо.
— О, господи — промърмори тя, обхваната от паника, и погледна към Локи, който се движеше в ритъм и за първи път изглеждаше съвсем спокоен. — Ъм… Локи!
Седяха на покрития с мъх бряг, обхванали с ръце термосите си, и отпиваха супа от телешки опашки, която им бяха дали. Локи гледаше към водата, опрял лакти на коленете си.
— Съжалявам — каза тя за стотен път. — Провалям всичко за теб.
— Няма значение.
Но Алекс виждаше, че има.
— Нямаше да дойда, ако знаех, че ще ти преча.
— Ами, както каза, аз те поканих.
— Локлан, и двамата знаем, че ме покани само защото искаше да ме поставиш на мястото ми. Искаше да ми покажеш какво ти можеш да правиш, а аз не мога.
Истината — проста и ясна — остана като разпален въглен между тях, прекалено горещ, за да бъде докоснат.
— Да. И виж колко хубаво се получава това за мен — каза накрая той.
Тя прехапа устни, усещайки възможност, но и подготвяйки се за удара, който неизбежно щеше да дойде с нея.
— Знаеш ли, едно от нещата, за които говоря с клиентите си, е манталитет на изобилието. — Тя замълча, очаквайки той да се обърне на другата страна, да си тръгне, да я хване за ръката и да я хвърли в реката. Но той просто продължи да гледа втренчено. — Чувал ли си това по-рано? — попита предпазливо тя.
Той поклати глава, прекалено уморен да спори.
— Много от нас — ами, повечето от нас — порастват със система от възгледи, според които, за да спечеля аз, ти трябва да загубиш. Хората в моята сфера на работа го наричат игра с нулев резултат. Ние предпочитаме да намираме решения, при които и двете страни печелят, опитват се да си сътрудничат, а не да се конкурират.
— Звучи добре на теория — каза той. — Но не мисля, че си намерила начин да превърнеш днешния ден в сценарий, в който и двете страни печелят?
— Боя се, че не. Не и за това — погледна го извинително тя.
— Но си успяла за нещо друго? — изви вежда Локлан. — Предполагам, че имаш дълъг списък с нещата, които върша погрешно.
— Не става въпрос за това дали правиш нещо погрешно, а за това да се намерят методи да бъдеш дори по-добър, а в момента ти си се нагърбил с прекалено много. Чувстваш се обсаден и принуден да се бориш, опитваш се да свършиш всичко сам.
— Искаш да кажеш, че трябва да делегирам. Любимата ви дума.
— Да, така е — усмихна се тя. — Но също и да синергизираш — имаш нужда от човек, с когото да говориш, да разискваш идеи и проблеми. Търсенето на други гледни точки не е слабост. Ще полудееш, ако не можеш да говориш за проблемите и въпросите, с които трябва да се справяш ежедневно. И преди да го кажеш, знам, че говориш на Рона, но тя не може да ти отговори! — Алекс замълча, за да не го пришпорва. — Имаш ли някого, когото и да било, който отговаря на тази роля?
Той поклати глава.
— А Торкуил? Изглежда стабилен.
— Не. — Той отклони бързо поглед.
— Защо не?
Алекс си спомни как Локлан се бе затворил, когато бе споменала името на Торкуил по време на срещата им и вчера. Какво точно се беше случило между тях, за да накара Локи да го нападне по време на семейния съвет?
Известно време той не каза нищо.
— Прекалено сме различни.
— Това лошо ли е? Хората бъркат еднаквостта с единство, но това са различни неща.