— Локи не каза ли, че си отличен стрелец?
Беше ли го казал? Учуди се, че изобщо беше говорил положително за нея.
— Ами, беше повече… емоционален проблем. Не успях да стрелям. — Тя прехапа устни. — Просто не можах да го направя.
— О, не трябва да се тревожиш за това — отбеляза мило Елиз, виждайки, че е разстроена.
— Просто се чувствам толкова зле.
— Напълно те разбирам. Те са такива невероятни създания. Трябва да си наистина отдаден и да си наясно какво правиш. Иначе се чувстваш сякаш убиваш Бамби.
— Точно. — Тя отново прехапа устна. — Но Локла… искам да кажа Локи е толкова разочарован. Той, изглежда, наистина искаше този хеттрик.
— Виж, знам, че беше мила идея, но баща му няма да го е грижа сега.
— Баща му ли? — намръщи се Алекс. Погледна към Ана — тя беше от сериозните, стабилни хора. Със сигурност можеше да й обясни, нали?
— Локи е обещал на баща си, че ще направи хеттрик — сви рамене тя.
— Но… баща му е мъртъв, нали?
Ана се усмихна колебливо.
— Да. Обещал му е…
Нямаше нужда да довършва изречението. Алекс обхвана с ръка брадичката си, чувствайки се още по-зле. Беше обещал на смъртното му легло.
— Очевидно това било амбиция на баща му.
— Но няма защо да се тревожиш. Винаги може да го направи следващата година — потупа я по коляното Елиз.
— Но няма да е същото, нали? Сега щяха да са три пъти поред. Няма да е хеттрик по същия начин.
— О, господи, не казвай това на Амброуз — изпъшка Дейзи, която се приближи с купичка маслини.
— Здрасти — присъедини се към тях и Ема, прекрасна в роклята си. Беше вдигнала косата си нагоре, откривайки елегантна шия и прекрасна бяла кожа. — Всички възстановиха ли се? Краката ми още пулсират — добави тя и седна на отоманката до Ана.
— Е, тогава хубаво, че си с дълга рокля. Това ще изглежда притеснително с мини — усмихна се Ана.
Джес, която беше в кухнята с Дейзи, се върна, пляскайки с ръце.
— Бусът е отвън — съобщи тя. — Готови ли са всички?
Всички потвърдиха готовността си, пресушиха чашите и пригладиха дрехите с ръце. Погледът на Алекс се плъзна към Локлан и с учудване забеляза, че той вече я гледаше. Тя се усмихна извинително още веднъж. Тази вечер беше много важна за него и той несъмнено се чудеше дали щеше да провали и нея.
Последният път, когато бе пътувала с автобус, беше на една училищна екскурзия, но това возило беше съвсем различно от онова — макар и само „бебешки“ размер, бусът имаше тъмни стъкла и много широки, меки кожени седалки, с екрани за забавление и хладилник, пълен с бутилки със златни капачки. Беше частният самолет на автобусния свят и докато пътуваха в лукс по шосето, Амброуз предложи шампанско на всички и със силен глас поведе изпълненията на предимно шотландски ръгби песни.
Локи изглеждаше притеснен и колкото повече приближаваха до Питлокри, толкова по-бързо потропваше с крак. Усмивката му беше като на всички останали, но той непрекъснато поглеждаше през прозореца, за да види къде точно се намират.
Скоро, при село Блеър Атол, завиха по една алея с дървета от двете й страни и минаха през огромна, величествена порта, от двете страни на която се виждаше каменна ограда. Всички спряха да пеят, загледани през прозорците към великолепния, подобен на парк двор с идеално поддържани морави и езеро наблизо, което проблясваше на лунната светлина. Групи широкополи борови дървета пречеха на гледката към парк със сърни, представете си, и когато минаха близо край едно стадо, Алекс прикова поглед надолу към ръцете си.
Спряха пред величествен бял замък и дори и преди да се отворят вратите, тя чу завладяващата музика на гайди, от която кожата й винаги настръхваше. Всички слязоха един по един на червен килим, край който бяха подредени войници в пълна тържествена униформа с килтове и шарфове, с пера на шапките и пушки до краката.
Алекс слезе последна и с учудване видя, че Локи я чака, а останалите вече вървят напред по двойки. Той протегна облечената си в кадифе ръка, отправил към нея неразгадаем поглед.
— Да тръгваме ли?
Ако беше мислила „Бородейл“ за величествена сграда, то замъкът Блеър беше определено царствен, с двойно на височина преддверие, което беше почти бронирано, такава беше плътността на старите оръжия, които висяха по стените. В същите стройни редици като войниците стояха сервитьори, но те държаха сребърни подноси с шампанско върху тях и двамата с Локи взеха по една чаша. Усещаше притеснението му.