— Звучи ми като нещо много важно да те направят „Мастър на Куейк“ — каза му тя, докато чакаха на малката опашка, която се бе събрала на входа на балната зала.
Усети как в отговор тялото му се вцепенява.
— Просто церемония. Не означава нищо.
— Освен че всички се отнасят към теб с голямо уважение — възрази тя.
Той погледна надолу към нея, но не отговори.
— Знаеш ли, трябва да се научиш да приемаш комплименти — усмихна се Алекс.
— Мога да кажа същото и за теб.
— Моля?
— Много си красива с тази рокля.
Алекс вдигна рязко глава и го погледна учудено, без да знае какво да отговори.
— Виждаш ли? — разсмя се той и погледна напред.
Редицата се раздвижи и двамата отново тръгнаха, и Алекс изпъшка леко, когато видя еленската глава, поставена над входа на балната зала, но звукът се изгуби сред музиката на гайдите. Сериозно? През цялата вечер ли щеше да се изправя пред провала си?
Понеже все още го държеше под ръка, Локи сигурно беше усетил потрепването на тялото й, защото погледна надолу към нея и след това проследи погледа й.
— Просто го забрави — каза тихо той.
— Но… — Алекс не знаеше какво става с нея. Какво се беше случило там, навън? Не беше сантиментална по отношение на тези спортове, разбираше икономическата им страна и това, че подпомагаха селскостопанския поминък. Какво я бе накарало да се откаже?
— Наистина много съжалявам.
— Знам. Каза го вече сто пъти.
— Но това беше, преди да разбера за обещанието, което си дал. На баща ти, искам да кажа.
Той я погледна отново с онова подозрение, което никога не напускаше очите му.
— Ана ми каза.
Той си пое въздух, очевидно ядосан.
— Беше просто… предизвикателство. Не означава нищо особено.
Замълчаха за момент.
— Освен това беше доста информативно — каза той съвсем тихо, вперил поглед право напред.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами, предполагам доказва, че имаш сърце.
— Какво? — Тя се намръщи, шокирана от думите му.
— Бях започнал да се чудя — сви рамене той. — Но, изглежда, все пак го нямаш в себе си инстинкта на убиец.
— Имам го!
Той погледна право в нея.
— Не. — Гласът му беше спокоен, почти прекалено спокоен. — Виждаше го съвсем добре и можеше да стреляш. Но не го направи. Не можа да го направиш. — Погледът му беше пронизващ, толкова директен, че на Алекс й се стори, че вижда през нея.
Не беше сигурна дали забележката му беше комплимент или оскърбление, но тя я прие като второто. Обидена, Алекс опита да издърпа ръката си, но Локлан притисна лакът към тялото си и прикова ръката й в момента, в който един фотограф внезапно насочи обектива си към тях — двамата отправиха към него изкуствени усмивки и камерата изщрака.
Опашката се бе придвижила и двамата влязоха в балната зала. Въпреки огромните си размери тя беше препълнена и те напредваха бавно през тълпата, докато Локлан получаваше потупвания по гърба и поздравления от почти всички, покрай които минаваха, големите и великите в света на производството на уиски, жадуващи за своя миг с него. Алекс се усмихваше и автоматично се запознаваше с тях, но за първи път не запомняше имена и не отбелязваше невербалните сигнали, които винаги я насочваха към евентуални клиенти. Чувстваше се разсеяна, не съвсем на себе си и не така добра както обикновено, докато думите му отекваха отново и отново в главата й, и изпита облекчение, когато забеляза къдриците на Амброуз да се появяват половин глава над всички останали.
— Господи, надявам се да ни нахранят скоро. Умирам от глад — каза Ема, оглеждайки неспокойно залата. — Бях качила кекс и чай в стаята ни, но Макс изял всичко, докато бях във ваната! Представяте ли си, и това е човекът, който казва на пациентите си да намалят хидрогенираните мазнини.
Алекс знаеше, че тя също трябва да е гладна, но нямаше никакъв апетит. Думите на Локлан все още режеха като остриета, пускащи кръв. Какво й ставаше? Защо не беше стреляла?
— Локи изглежда притеснен, не мислите ли? — обърна се тихо към тях Ана, когато мъжете започнаха да се шегуват и да го дразнят за нещо.
— Ммм, обаче е красив — усмихна се Елиз и по някаква причина погледна към Алекс.
— Винаги е изглеждал добре в тези дрехи — отбеляза Джес, отпи от шампанското си и го погледна с преднамерена съсредоточеност.
— Охо — засмя се Дейзи и я тупна игриво по ръката. — Надявам се Сам да не те чуе!
— Защо не? — ухили се Джес. — Просто честно наблюдение.
— Честни наблюдения за бившия ти не са позволени. Всички знаем, че според Сам Локи мисли, че те е изпуснал.