— Мисля, че си малко суров.
— Напълно наясно съм какво мислиш — каза рязко той. — Очевидно е на чия страна си.
Тя погледна настрани, отказвайки да започне още един спор с него. Днешният ден вече беше достатъчно труден.
Всички отново започнаха да ръкопляскат, гледайки към тях, и тя го чу да прочиства гърлото си, докато ставаше на крака с усмивка на устата.
Локлан мина между големите кръгли маси и изящните позлатени столове, а докато вървеше с насочен към сцената поглед, хората се обръщаха към него с възхитени усмивки. Той се здрависа с мъжа и след това се обърна към останалите, опрял ръце на катедрата с леко раздалечени лакти и вдигната брадичка.
Алекс се намръщи, когато видя това и го разпозна като поза на силата. Той показваше колко е важен, заявяваше превъзходството си, напомняше на всички, че е главният изпълнителен директор, който се бе втурнал в горяща сграда, за да спаси компанията си и работата на служителите й.
— Благодаря ви, дами и господа — започна Локлан, изчаквайки ръкоплясканията да спрат. — Благодаря ви много. — Не използваше бележки, всичко беше в главата му.
Локлан огледа тълпата с лека усмивка и дори и отдалече тя изведнъж забеляза приликата с братовчед му — по-тъмната му коса беше толкова различна от русата коса на Калъм и поведението им толкова различно, че тя не я беше забелязала по-рано. Но сега, на светлината, видя, че имат същите изваяни скули, ъгловата брадичка и хлътнали очи, но Калъм беше винаги усмихнат, щастлив с красотата си, а Локи винаги беше намръщен и очевидно не забелязваше своята.
— Дами и господа, за мен е чест да застана днес пред всички вас и да приема тази награда. Както повечето от вас знаят, аз нямам кръв, а кехлибарения нектар, който тече през вените ми, и целият ми живот и кариерата ми са посветени на идеята любовта, която всички ние изпитваме към него, да стигне до колкото може повече хора и колкото може повече страни.
Той прочисти гърлото си.
— Това невинаги е лесна за изпълнение задача. В този бранш има много рискове. Кой друг трябва да чака три години, преди дори да започне? Кой друг трябва да се опита да предвиди търсенето на един продукт след — понякога — петдесет години? Кой друг трябва да създава ДНК само от вода, ечемик и торф и след това, когато е създал уникален вкусов отпечатък, да повтаря тази алхимия съвсем точно отново и отново?
Той се усмихна.
— Отговорът е никой. Никой друг не трябва да се изправя пред непредвидимото не само на търсенето, но и на предлагането така, както се налага на нас. Уискито ни не може да се копира, независимо от това какво твърдят в някои среди. Не всяко уиски може да е скоч — нужни са им нашата вода, нашият въздух, нашата почва, нашата страст. Но ние имаме нужда от бъчви от испанско шери и американски дъбови бъчви от бърбън, имаме нужда Индия да се откаже от наказателните вносни мита, така че цял един пазар да се отвори пред нас, имаме нужда китайските компании да сложат край на корумпираните бизнес практики, така че шотландското уиски да не бъде опетнено със стигмата на подкупите.
А какво ще кажете за слуховете, че продажбите на бял алкохол вече втора поредна година ни надминават, че печалбите са в продажбата на водка и джин, че ключът е диверсификацията? Разбира се, изправен пред такива предизвикателства, нашият цикъл на растеж и спад е осъден да се повтаря отново и отново? Всички помним езерата от уиски през осемдесетте, когато търсенето драстично намаля, цените стремително паднаха и дестилационните фабрики в цялата страна останаха със стоки без никаква стойност. Много от тях бяха затворени, „Кенталън“ няколко пъти определено беше на ръба, и когато банките отказали подкрепата си, собственият ми баща рискува личния си банкрут, за да може производството да продължи. — Той замълча, поемайки си въздух. Истински главен изпълнителен директор. — И така, как да продължим, изправени пред такива трудности? Как да процъфтяваме при толкова много проблеми?
Той се усмихна, напълно спокоен, и Алекс наостри уши. Локлан водеше публиката си към нещо. Чу го в гласа му, видя го в очите му. Изглеждаше… развълнуван и тя осъзна, че онова, което бе видяла в него по-рано, не е било притеснение, а вълнение, нетърпение. Той бе чакал този момент.
— Дами и господа, ние процъфтяваме, защото знаем, че тези сили не са бедствие за нашия бранш, а идеалната буря. Редките и останалите в наследство бутилки достигат рекордни цени на търговете, а намаляването на запасите, съчетано с нарастващото търсене — въпреки конкурентните сектори и затворените ключови пазари, — означава, че никога не е имало по-подходящ момент за инвестиране…