Какво? Тази дума… Тя чу тихото ехо от гласа на Торкуил…
— И така, днес имам удоволствието да ви съобщя, че „Кенталън Дистилери Груп“ основа нова дъщерна фирма — „Скоч Волтс“, компания, в която частни и дори дребни инвеститори могат за първи път да инвестират в отлежаващото ни уиски…
През залата премина всеобщо ахване, което само го накара да се усмихне още по-широко. Алекс усети, че изстива. Не. Не можеше да направи това.
— През последните две години разработваме революционна колективна платформа за търговия, в която индивидуални купувачи да могат да купуват на литър — не на бъчва, което беше единствената възможност в миналото. Дребните инвеститори вече ще могат да купуват колкото малко или колкото много искат от едно-две- или тригодишно отлежаващо уиски и ще могат да продават, когато искат, без да има минимален период на задържане. И инвестирайки в младото уиски, което се съхранява в нашите митнически складове, те са освободени от всички досадни процедури и разходи, които тежат на крайния продукт в бранша — а именно преместване в нови бъчви, транспортиране, маркетинг, бутилиране и, разбира се, мита и акцизи.
До този момент големите мащаби, нужни за производството на продукт с постоянни качества, не можеха да се съчетаят с нуждите на дребните инвеститори, но „Скоч Волтс“ ще промени това. „Скоч Волтс“ ще събере голям брой частни акционери в консорциуми, чиито инвестиционни нужди могат да се съчетаят с големите количества и дългосрочните планове, необходими в бранша.
Дами и господа, от този момент инвестирането в отлежаването на шотландското уиски може да излезе напред и да заеме дългоочакваното си, заслужено място редом с инвестирането в пазара на избрани вина. Високата възвръщаемост на пазара не е нужно да бъде ограничена до онези редки, скъпи, стари бутилки, но може да бъде отнесена и към младите запаси. Освен това пазарът вече няма да е достъпен само за избрания елит и аз с нетърпение очаквам да разговарям с дестилационни фабрики, които проявяват интерес да присъединят своите отлежаващи количества уиски към списъка на „Скоч Волтс“. — Той се усмихна широко, оглеждайки възхитените лица, втренчени в него. — Дами и господа, историческият цикъл на възход и спад на производството на уиски току-що се превърна в търгуваема стока на отворения пазар. Отворени сме за бизнес. Нека всички се насладим на процеса.
Хората бяха станали на крака още преди Локлан да слезе от подиума, и стаята вибрираше от одобрителни викове и подсвирвания, и всички протягаха ръце да го поздравят, така че минаха няколко минути, преди той да се върне на масата, където Амброуз викаше възхитено и пълнеше чашите на всички, след което всички мъже го сграбчваха в мечешки прегръдки.
— Локи, хитрецо! — засмя се Макс. — Как, по дяволите, успя да запазиш това в тайна?
— Нарича се дискретност — засмя се Локи. — Може да си го спомниш следващия път, когато отидеш в Сохо.
— Но как се справи с разработването на софтуерната технология? — попита Амброуз. — Ти ръководиш дестилационна фабрика, по дяволите. Кого познаваш, за да…?
Той спря, защото Локи се ухили и плъзна поглед през масата.
— Сам? — извика Джес и едва не изпусна чашата си.
— Ами, трябваше да намеря нов проект, скъпа — ухили се той.
— Но изобщо не каза…
— Не можех. Той се държеше съвсем като Джеймс Бонд през цялото време и настояваше всичко да е строго секретно.
— Но да не кажеш нищо цели две години? Аз съм ти жена! Можеше да ми кажеш!
— Да, но после трябваше да те убия. Прощаваш ли ми? — попита игриво той и се наведе да я целуне по бузата, докато тя продължаваше да гледа невярващо.
Локи седна при тях, но Алекс не можеше да се смее като останалите.
— Да не си полудял напълно? — прошепна тя, гледайки го втренчено с изпълнени с отчаяние очи, когато той най-после благоволи да я погледне.
— Доста вероятно — разсмя се той, докато Амброуз сипваше един шот уиски в шампанското му.
— Не може да направиш нещо такова и след това да го съобщиш на целия проклет бранш — изсъска тя, докато той го изпиваше на един дъх с енергично движение, — при положение че нямаш съгласието на борда.
— Откъде знаеш, че го нямам? — попита тихо той и я погледна все още усмихнат, но погледът му стана суров.
— Защото Торкуил ми каза. Отхвърлили са предложението ти.
— Е, тогава имам късмет, че използвах собствените си пари и че Сам участва като партньор.
— Знаеш, че Шолто няма да приеме това без битка.