Погледът й се плъзна около масата, но никой не ги гледаше, всички разговаряха развълнувани и сякаш ги бяха оставили и те да си говорят.
— Парите са си мои — възрази мрачно той и доброто му настроение започна да се изпарява. — Това няма нищо общо с „Кенталън“.
— Разбира се, че има! — възрази тя, едва успявайки да не вика. — Току-що използва името на „Кенталън“ като основния бранд, ще използваш наличности на „Кенталън“! Не можеш да го правиш без мажоритарен вот.
— Всъщност, ако за момент се върнеш назад, ще си спомниш, че изобщо не казах, че ще използваме наличности на „Кенталън“. Казах просто, че ще е дъщерна фирма на групата. Разбира се, ако от това някой иска да си направи извода, че ще се търгуват наличности на „Кенталън“, това си е негов проблем. И аз, разбира се, се надявам, че когато акционерите видят този прием… — той обходи с очи залата — те ще размислят и също ще се включат.
— Не си играй игрички с мен. Много добре знаеш какво направи там, горе.
— Слушай — изсъска той с блеснали очи. — Не мога да принудя борда да стане част от това начинание, но и те не могат да ме принудят да се откажа от него. Технологията е налице, патентите предстоят. А от тази вечер целият бранш ще се надпреварва да се включи. — Той кимна към хората по масите около тях, които разговаряха оживено.
— Така унищожаваш кариерата си, знаеш го. Шолто ще те изхвърли заради това. Не можеш сам да взимаш такива решения. Бордът не съществува просто така, има причина за това!
— Не, бордът е отживелица, не го ли разбираш? — сопна се Локлан и това я накара да подскочи. — Намираме се в ситуация без изход. Шах и мат. Никой не може да направи ход. Нещо трябва да се случи.
— И това е отговорът ти? — попита невярващо Алекс. — Това ще направиш? Без подкрепата на останалите?
— Да — изръмжа той и посегна за още един коктейл с уиски от Амброуз. — Това е положението.
Двадесет и втора глава
Празненството продължи в къщата. Настроението на Локи бе заразило всички и ги бе накарало да забравят изтощението си от прекарания по хълмовете ден, докато той изживяваше триумфа си. Шампанското бе последвано от шотове, музиката гърмеше от музикалната уредба, която беше единственото нещо, прибавено в къщата от Амброуз по време на царуването му като младия водач на клана.
Дейзи, вече съблякла ужасното творение от тафта и облякла привличаща погледите малка черна рокля, бе сложила началото на танците около плота в средата на кухнята, което на свой ред бе довело до конга по коридора и около коледното дърво и особено разумно състезание по брейк танци в салона.
Алекс, която ги наблюдаваше от шезлонга, беше по-пияна, отколкото искаше да е. Всъщност изобщо не искаше да е пияна, искаше да си е в леглото много, много далече оттук, знаеше, че трябва да помисли върху последствията от действията на Локи и какво означаваше това за нея, но когато не гледаше, чашата й беше доливана отново и отново, така че без да го е искала, тя беше точно толкова пияна, колкото и останалите.
Но ако те бяха щастливи пияници, тя беше гневна. Раздразнението й от последните няколко седмици беше излязло на повърхността. Всичко това се бе оказало безсмислено — да носи дрехите на други хора, да живее с непознати, да понася обидите му и отвратителното му отношение ден след ден. И за какво? Ако Шолто можеше да го изхвърли за неподчинение или лошо управление — и той най-вероятно щеше да го направи, — тогава и тя щеше да остане без работа точно както и той. Локлан нямаше никаква представа за истинските последствия от това, което бе направил, и какво значеше то за нея. Това не беше просто въпрос на лош късмет, беше истинска катастрофа. Оповестявайки гордо собственото си начинание от сцената, той, без да иска, бе разбил живота й. И най-много я ядосваше това, че Локлан никога нямаше да го узнае.
Изпи наведнъж шота уиски и притисна устни с опакото на ръката си, усещайки как изгаря гърлото й. Почувства огън в стомаха си. Чувстваше се така, сякаш може спонтанно да избухне в пламъци. Целият й гняв се превръщаше в топлина, а топлината на свой ред подхранваше гнева й.
Дейзи и Макс танцуваха горещо танго, пресичайки стаята от единия до другия край, притиснали бузи, свили устни в комични изражения. Останалите нададоха одобрителни викове, когато те направиха няколко крачки, спряха и замахнаха с крака, като Дейзи обви своя — удивително красив — крак около крака на Макс. Всичко вървеше много добре, докато той не опита да направи двойно завъртане и те изгубиха и малкото равновесие, което уискито им бе оставило, падайки на топка върху ниската отоманка под хор от одобрителни възгласи.