— Ти си най-неприятният, арогантен, упорит човек, когото съм имала нещастието да срещна. Последните две седмици са най-лошите в кариерата ми. Всеки ден с теб беше истинско изпитание. Нямам търпение да се върна на острова, да си събера багажа и никога вече да не се налага да те виждам.
— Страхотно. Самият аз ще те закарам. Ще помогна да се случи малко по-скоро — сопна се той.
— Страхотно!
— Страхотно! — Той я погледна гневно, дишайки така задъхано, както и тя. — И за мен не беше като разходка в парка да трябва да се занимавам с теб, когато около главата ми се извиваше истинска буря. Пожарът, онази проклета сделка — и въпреки това, накъдето и да се обърна, се появяваш ти и се навираш в лицето ми. Не мога да се отърва от теб. Не на работа, не през уикенда, дори не и през нощта. Затварям очи и ето те теб! Идвам тук и ето те и теб! Танцуваш с приятелите ми, обаждаш се на братовчед ми и го каниш на срещи…
Звукът от плесницата — нейната ръка върху неговата буза — беше толкова силен, че зашемети и двамата и изненадата в очите й стана по-голяма от неговата, когато видя отпечатъка от ръката й да разцъфтява върху кожата му. Той изглеждаше толкова ядосан. Ядосан и съкрушен.
— О — ахна тя, задържайки въздуха в дробовете си и вдигайки рамене, когато осъзна какво е направила. Никога преди не беше удряла никого. Искаше да му се извини. Искаше да върне назад това, което бе направила. От мрачния поглед в очите му виждаше инстинктивното желание да я удари и това спря всички думи, всички мисли.
Докато в следващия момент, вместо да я удари, той я целуна, гневът му, преминал в страст, устата му върху нейната, гърбът й — притиснат в рамката на вратата, студът — забравен, докато той се притискаше към нея. За момент не можеше да помръдне, не можеше да реагира, но тялото й инстинктивно се раздвижи при докосването му, езикът й докосна устните му и взаимното им раздразнение избухна в жажда, която Алекс никога не бе познавала. Всяка гневна дума, която си бяха разменили, всяка обида се превърна в ответна целувка и докосване, тялото му — солидно и мускулесто, притиснато в нейното.
Искаше да опознае всеки сантиметър от него, ръцете й рошеха косата му, кракът й се обви около неговия, придърпвайки го към нея, притискайки го по-силно. Искаше този момент да продължи завинаги, искаше го, но въпреки това откри, че го отблъсква.
— Ка…? — започна задъхан и объркан той.
— Не мога да направя това.
— Алекс…
— Това е грешка. — Гласът й беше натежал, едва изричаше думите, абсолютна лъжа, защото това беше по-истинско от всичко, което някога бе изпитвала. Не можеше да повярва, че през цялото време не го е видяла. Дори и преди две минути беше скрито от нея, но сега — сега беше като да искаш да скриеш слон зад декоративна възглавничка.
— Не. Не е. — Очите му бяха впити в нейните в един рядък момент на искреност между тях. Нямаше вече игри — и двамата го чувстваха, и двамата го искаха и желанието им трептеше между тях, нажежавайки въздуха. — Това е единственото проклето нещо, което е правилно.
Тя поклати глава, използвайки ръката си, за да го държи далече, докато отстъпваше назад, оставяйки разстояние между телата им, които само преди миг бяха преплетени в едно. Но думите отново дойдоха някъде дълбоко отвътре. Не и той. Не може да е той.
— Това е грешка — повтори тя с разтреперан глас. — Изобщо не се е случило. Чуваш ли ме? Никога не се е случвало.
Двадесет и трета глава
Закуската беше мрачна. Всички бяха с махмурлук, не можеха да гледат наденичките в очите и отпиваха от силния чай, като от време на време нарушаваха мълчанието. Някои дори не успяха да слязат долу — единият от тях беше Локи.
Алекс премина през всичко това с решителност, която не чувстваше. Не беше спала повече от два часа, а беше лежала в огромното легло, беше се въртяла и мятала и се бе опитвала да разбере събитията, да определи как и точно кога нещата между тях се бяха променили. Плесницата беше очевидният момент, но беше ли наистина първият? А начинът, по който се беше втренчил в нея, докато тя танцуваше със Сам? Начинът, по който бе държал ръката й, докато вървяха по червения килим, или по който й бе направил комплимент по пътя към замъка? Или може би беше и преди това — ръцете му, които я бяха обгърнали, след като бе хванала сьомгата, трепереща и с посинели устни, или безжалостният, ревнив разпит на сутринта след вечерята с Калъм, неочакваното му пристигане в къщата за гости, за да я заведе на дегустацията на скритото уиски като на среща, начинът, по който пръстът му потрепна, когато тя извика името му, докато лежеше отпуснат и безжизнен на пода, шокът, когато изобщо го видя първия ден в центъра за посетители, когато Калъм беше той, а той закъсняваше за някъде.