— Защо не? Тези тук идват.
— Така ли? — погледна ги учудено Алекс.
— Разбира се! — сви рамене Ана. — Макс обикновено работи или е на повикване, така че горката Ема остава сама, а семейството на Елиз… ами, те са толкова далече в Упсала, че предпочитаме да ходим през лятото. А що се отнася до моето семейство — господи, никой не би искал да отиде при тях. Просто не би. Вие обикновено сте на някой тропически остров, нали, скъпа?
— Не и тази година — подсмръкна Джес. — Времето става прекалено непредвидимо. Предпочитам да изчакам до януари.
Ана сви рамене.
— Ами, наистина е много мило, че предлагаш, но на следващия ден ще летя при баща ми. Той живее в Швейцария — каза Алекс.
— Къде? — попита Ема.
— На брега на езерото Люцерн.
— Хубаво — усмихна се Ема.
— Както и да е, поканата е в сила, стига да решиш — каза сериозно Дейзи. — Наистина те каня. Винаги може да заминеш за Женева оттук.
— Благодаря — усмихна се Алекс, но без никакво намерение да се възползва от поканата.
— Вижте, забравете Коледа за момент — прекъсна ги нетърпеливо Джес, приближавайки малко стола си. — Сега, когато сме само ние и момчетата не се мотаят наоколо да ни досаждат, защо не ни обясниш точно какво става между теб и Локи? Защото ние не разбираме.
— Не съм сигурна, че има нещо за разбиране — отблъсна въпроса й Алекс. — Наеха ме като консултант на компанията. Работих с него две седмици и си тръгвам… ами, вероятно утре.
Думите прозвучаха шокиращо, когато ги изрече на глас.
— Да, но, виждаш ли, ти казваш това, и той също — обади се Джес. — Разбираме, че е официалната версия, но пак не сме убедени. Между вас двамата определено има нещо. — Тя погледна към останалите. — Нали така?
— Да.
— Ммм.
— Определено — изрекоха в хор те.
— Искам да кажа, че дори и за Локи не е нормално да влезе и да удари с юмрук стената.
— Моля? — попита стреснато Алекс.
— О, да — кимна Джес. — Снощи. Влезе в библиотеката и удари стената.
— Аз не знаех! — разсмя се развълнувано Ана.
— Ами, чух го само защото отивах в кухнята да взема още една бутилка. Надникнах, защото мислех, че може да се е спънал в леглото или нещо такова — искам да кажа, нека си говорим честно, всички бяхме направили главите, — и го видях, превит на две, стиснал юмрука си и ругаеше като хамалин. Ема трябваше да провери дали не си е счупил нещо, нали, Ема?
— Ъхъм — въздъхна Ема. — Но е добре.
— Притеснявам се за проклетата стена — промърмори Дейзи.
Алекс се втренчи във всички тях. Не знаеше с кое да започне — че Локи удря стени или че в библиотеката има легло. Реши да е с второто, изглеждаше й по-безопасният вариант.
— Защо има легло в библиотеката? — попита тя.
Дейзи я погледна смутено.
— Ами, имаше известна липса на комуникация от негова страна и не ни беше казал, че ще те доведе този уикенд. И когато се появихте в петък вечерта, е… — Тя направи физиономия. — Дадохме ти неговата стая, а него сложихме в библиотеката. Обикновено нямаше да има никакво значение, в къщата има толкова много проклети стаи, но при целия този ремонт половината къща е неизползваема — сви рамене Дейзи. — Но всичко е наред. Казах му, че ако не може да се организира на неговите години, какво може да очаква? Имаме едно малко сгъваемо легло, което използва. Не е най-удобното, но никой не е умрял от схванат врат. — Тя погледна към Ема. — Или може би е умрял?
— Не знам нищо такова — сви рамене Ема.
— Ема е експерт по схванати вратове — ухили се Ана.
— Защо е ударил стената? — попита Алекс.
— Ами, надявахме се, че ти ще можеш да ни кажеш. Мисля, че ти тъкмо се беше качила да си лягаш, което може да е съвпадение. Или пък не.
Сервитьорката дойде с каничките чай и ги остави на масата с винтидж чаши и чинийки, които не бяха в тон с тях.
— Сладкишите идват всеки момент — каза тя.
— Благодаря — промърмори Ана. Но всички погледи бяха върху Алекс.
— Съжалявам — изрече Алекс, огъвайки се пред втренчените им погледи. — Не знам какво искате да кажа. Нямах представа, че е ударил с юмрук стената.
— Значи между вас двамата не се е случило нищо точно преди това? — не се отказа Джес.
— Не. — Алекс поклати глава, гледайки надолу, докато вдигаше капачето на каната си с чай и разбъркваше напитката.
Всички останали въздъхнаха.
— Ами тогава това наистина е странно. Не разбирам какво може да го е разстроило толкова — каза Ана. — Искам да кажа, че обикновено е доста уравновесен.