— Някой иска ли чай? — попита тя, решавайки, че трябва да направи нещо, за да е добра гостенка, имайки предвид, че в петък се бе появила без нищо за домакините, а Мери, икономката, почиваше до края на деня.
— О, да, с удоволствие — отговориха дружно всички с различна степен на отчаяние и благодарност.
Тя мина по облицования с ламперия коридор и стигна до кухнята в другия край на къщата. През прозореца отзад се виждаха найлонови покривала, които се развяваха на вятъра около скелето и докато заври водата, тя изпрати съобщение на Луиз да уреди изпращането на кошница от „Фортнъм и Мейсън“ като благодарност още на другия ден. Отиде до предната част на къщата и се загледа през прозорците към великолепната градина, опряла ръце на кухненския плот. Цветните лампички, окачени по най-близките, оформени като сфери чимшири започваха да проблясват с падането на здрача и тя знаеше, че това означава, че скоро ще си тръгнат. Тогава нямаше да могат да се избягват и независимо дали това им харесваше или не, щяха да седят един до друг в огромен метален балон, бедрата му само на сантиметри…
Тя си спомни отново краката му, притиснати в нейните снощи, и отпусна глава, опитвайки се да прогони спомена. Не.
Не.
Отърси тези мисли от главата си, тръгна към килера и едва не изпищя.
— О, господи! — ахна тя, притискайки ръка до гърдите си. — Не знаех… не знаех, че тук има някого.
Локи примигна срещу нея, вдигнал ръка с телефона си.
— Най-доброто място да хванеш сигнал — каза тихо той, приковал в нея очите си като точките на снайпер.
— О.
Последва пауза и тя почувства как тялото й се променя в присъствието му. Независимо дали искаха да го признаят или не, нещата между тях сега бяха различни — ръцете му я бяха галили, кракът му се бе притискал между бедрата й. Тя не можеше да забрави физическия му допир, както не можеше и да изтрие думите си от снощи „Това е грешка“.
Алекс не можа да издържи на погледа му. По-лесно беше да го гледа и да го мрази, когато мислеше, че е всичко онова, което Шолто й бе казал, че е — изменник, опасен, безразсъден, ексцентричен. И може би Локи беше всичко това, но беше и още неща — самотен, изолиран, изоставен, целуваше невероятно… Тя отново разтърси глава и затвори очи.
— Какво?
— Нищо — промърмори тя, протегна ръка към хладилника до него и извади млякото.
Чу стъпките му да я следват в кухнята, усети очите му в гърба си, докато взимаше чайника и наливаше вода, а парата зачерви вече порозовелите й бузи.
— Искаш ли чай? — попита любезно тя, без да се обръща.
Последва мълчание.
— Предполагам.
— Не си длъжен да пиеш. Няма да те принудя да го направиш.
Наля мляко в чашите.
— Така ли? Обикновено се опитваш да ме накараш да правя неща, които не искам.
— Е, всички знаем, че никога не правиш нещо, което не искаш.
Гласът й звучеше остро и тя се обърна да вземе…
Той стоеше точно зад нея.
— Точно така. А ти? Ти правиш ли неща, които не искаш?
Алекс преглътна, знаейки, че той говори за целувката.
— Непрекъснато. — Само ако знаеше колко вярно е това. — Нарича се компромис.
— Така ли го наричат? — Очите му бяха върху устните й. — Тогава как ще наречем снощи?
— Грешка.
— Грешките не оставят такова усещане — поклати глава той.
Алекс се опита гласът й да не я издаде.
— И двамата бяхме пияни — изрече бавно тя. — Имахме дълъг ден, бях развълнувана след историята с елена, ти беше изпълнен с огромна доза адреналин след обявяването на новия бизнес…
Той я погледна сякаш говори глупости.
— Не мислиш това наистина.
— Мисля го.
Локлан направи крачка по-близо, толкова близо, че тя почти усети как пръстите на краката му докосват нейните.
— Алекс, алкохолът не принуждава хората да правят нещо против волята си. Той просто намалява задръжките им и им позволява да направят това, за което вече са мислили.
Пулсът й се ускори до небето, когато споменът за пламъка помежду им се появи и обагри страните й.
— Е, това е нещо, за което не бях мислила. Ти си мой клиент и аз никога не се обвързвам емоционално.
— А физически?
Отговорът му беше като плесница.
— Това е точно от коментарите, които очаквам от теб — каза ядосано тя, мина покрай него и върна млякото в хладилника.