— …Защото аз съм единственото нещо, което пречи на затварянето на дестилационната фабрика.
Алекс се втренчи объркано в него.
— Как… Защо да затваря?
— Защото искат да продават.
— Сделката с „Ферандор“? — попита учудено тя.
— Ти знаеш за нея?
— Знам, че си я провалил преди няколко години.
— Направих го, по дяволите.
Тя изчака обяснение, но той не продължи и се наложи да го подтикне малко.
— Защото…?
— Виж, вече знаеш достатъчно за „Кенталън“. Знаеш, че не купуваме нищо и не продаваме нищо на други — не продаваме на други дестилационни фабрики, за да използват малцовото ни уиски за техни блендове, притежаваме и управляваме собствени торфени блата на острова, купуваме ечемик от местни фермери като мистър Пеги, складираме и бутилираме всичко на острова… Може и да не се състезаваме с производството на някои като „Гленфидих“ или „Макалън“, но все пак сме най-големият работодател на Айла.
— И защо продажбата на „Ферандор“ ще промени това?
Видя как челюстта му започва да пулсира.
— Защото на практика те ще преместят всичко от острова — ще преместят бутилирането и складирането в Спейсайд, ще вземат брандирането, маркетинга и рекламата в централата си, ще доставят ечемика от другаде, ще доставят торфа… Накратко, ще спрат производството тук и ще унищожат инфраструктурата на Айла.
— Не биха го направили — изрече тихо тя, мислейки за мистър Пеги, чието семейство обработваше земята и снабдяваше дестилационната от почти един век. Погледна навън и видя, че вече прекосяваха Северния пролив и Джура, а по-нататък и Айла се виждаха като камъни в морето.
— Не биха ли? Все така лоялна ли ще си към тях, ако знаеше, че когато баща ми умираше, когато буквално беше на смъртно легло, когато вече не беше на себе си заради лекарствата, те му донесоха договорите и се опитаха да го накарат да ги подпише? Опитаха се да манипулират и измамят един умиращ заради собствената си печалба. Ако случайно не бях влязъл и не ги бях спрял… — гласът му пресекна и той замълча.
Това вярно ли беше? Шолто бе опитал да измами един умиращ човек? Алекс се втренчи в Локлан, в решителната линия на брадичката му, докато той оглеждаше тъмното небе.
— Торкуил ми каза, че сделката вече не е актуална.
— Торкуил казва много неща.
— Каза, че това ще създаде работни места за всички, заети в директното производство.
— Ха. Така ли каза?
Алекс не можа да се въздържи и го погледна, толкова предизвикателен, дори и в профил.
— Значи мислиш, че ако си отидеш, ще прокарат продажбата?
— Дори не е нужно да си отивам. Настоящият им план прокарва пътя за враждебно поглъщане с мен или без мен начело на „Кенталън“.
Алекс го погледна озадачено, като едва следеше мисълта му. Локлан беше параноик. Истински параноик. Не можеше да не е.
— Настоящ план? — попита тя, спомняйки си какво й беше казал Торкуил в офиса си в онзи ден. — Искаш да кажеш преминаването към бял алкохол?
— Повярвай ми, те изобщо не се интересуват от диверсификацията към бял алкохол и разрастването на компанията — засмя се горчиво Локлан.
— Не е вярно. Предложението ти е одобрено, Торкуил каза, че за първи път от години всички са съгласни с предложението ти.
— Само защото смазва колелата за истинската им амбиция.
— Която е? — не се отказваше Алекс. В тъмнината светлините на Порт Елън заблещукаха пред тях като пламъчетата на газена лампа.
— За да се финансира такова разрастване, имаме две възможности — или да се реинвестират печалбите, както искам аз, или да се осигури още капитал, за което те настояват. Но това е троянски кон. Те знаят, че пускането на още акции означава, че моят дял се размива и вече няма да имам повече от петдесет процента от акциите. Знаят също и че капиталът ми е вложен в „Скоч Волтс“ и няма да мога да купя повече акции, за да запазя позициите си. А щом неутрализират позициите ми, тогава започва обикновена война на пълномощията.
Алекс се втренчи в него. Думите му съвпадаха с това, което й беше казал Торкуил, а тя знаеше много добре какво означава война на пълномощията — придобиващата организация убеждаваше ключови акционери да използват гласа си за избирането на ново ръководство, което да одобри продажбата.
Дъхът на Алекс секна, когато разбра какво може да означава това. Ако думите на Локи бяха истина, Шолто не беше просто противник в тази жестока борба, но и къртица, която заговорничеше в интерес на трета страна. А тя работеше за тях. Тя беше неговото най-смъртоносно оръжие.
Изведнъж започна да й се гади. Да й се гади от нея самата.