— Добър вечер, мисис Макфий — извика тя, когато се появи с голяма скорост, а фустите й се развяваха и откриваха обутите й в чорапи крака.
— Добър вечер, мис Клариса — извика в отговор жената и се отмести от пътя, клатейки глава с усмивка, докато момичето профучаваше покрай смесения магазин, продължавайки към хотела, който беше предоставен за временна болница.
Тя прехвърли крак над рамката на велосипеда, изправи се на педала за последните петдесетина метра и почти захвърли колелото в стената, забързана да влезе вътре, приглаждайки полата си.
Главната сестра повдигна вежда при вида на зачервените й страни, разрошената й коса и светналите й ярко — прекалено ярко — очи, докато Клариса бързаше за новините от деня.
— Е?
— Днес успя да направи няколко крачки…
Клариса ахна и ръцете й полетяха към бузите.
— Това е чудесно!
— Но се изтощи, мис Клариса. Трябва да почива.
— Той… той спи ли? — Тя се напрегна да види през матираните врати на импровизираната болнична стая, която някога беше фоайето на хотела. — Може ли да го видя?
— Вътре е — въздъхна главната сестра. — Пита за теб. Но все още е много слаб… — извика тя, докато момичето се впускаше в още един спринт. — Само десет минути — добави тя, а вратата вече се отваряше и затваряше, люлеейки се.
— Какво са намерили?
— Плюшено мече. Искам да кажа, че е съвсем малко, но все пак… — Скай се разсмя, извади телефона си и й показа снимката на опърпано златисто мече с едно оранжево стъклено око и гол корем. — Съвсем на дъното на една бъчва. Празна очевидно. Не плуваше в уиски.
— Със скритото уиски е скрито мече? Кой го е сложил там? — попита Алекс, разглеждайки снимката с прецизността на специалист от съдебна медицина. — И защо?
— Не мисля, че някога ще узнаем — сви рамене Скай. — Чудя се дали бебето е умряло и майката не е можела да понесе да задържи нещата му.
— Господи, това е толкова тъжно. И е било там през цялото време?
— Да. Мислят, че заедно с останалите скрити неща е там от 1932, поне това пише на бъчвата.
— Искаш да кажеш, че има и още освен мечето?
— Да, имаше и едно мъничко бебешко одеяло, толкова сладко — на сини и бели карета, обшито с червено по края. — Тя отново сложи телефона си на масата. — Гласуваме как да наречем мечето, ще обявят победителя на партито.
— Парти ли? — попита Алекс и отпи от кафето си.
— Да. Коледното парти в четвъртък — не знаеше ли?
— Не.
— Ох, трябва да дойдеш — изрече подчертано Скай и разпери ръце по края на масата.
— Не мисля така. Не работя тук, забрави ли?
— Но си тук от почти три седмици. Това е по-дълго, отколкото изкарват повечето бъчвари, да знаеш.
— Аз съм просто на външен договор.
— Но това е специално шотландско празненство.
— И не танцувам шотландски танци — каза твърдо Алекс. — Много мило от твоя страна, че ме каниш, но изобщо не мога да дойда. Толкова съм уморена, имам нужда да спя цял месец. Беше много натоварен уикенд — изрече многозначително тя, приковавайки Скай с поглед, опитваше се да говори с момичето, откакто се бе върнала, и това беше причината да предложи да пият кафе — но Скай сякаш не забелязваше приглушеното й настроение.
Скай удари с длан по масата, очевидно без да я чува.
— Освен това неофициално е и партито за напускането ми.
— Скай…
— Трябва да си там, настоявам. — Тя се наведе напред. — Приятелки сме, нали?
Бяха ли приятелки? Приятелите лъжат ли се един друг? Дори и всичко, което Скай й бе казала, да беше истина, все пак бе излъгала, пропускайки някои неща, знаеше, че причината Локи да я напусне променяше всичко.
— Разбира се…
— Тогава се разбрахме, ще дойдеш.
— Добре, ще се появя, но само за малко — въздъхна нетърпеливо Алекс.
Скай я погледна, най-после осъзнавайки нежеланието на Алекс.
— Алекс, добре ли си?
— Защо питаш?
— Изглеждаш малко… сдържана. Направила ли съм нещо?
Алекс се поколеба. Това беше ли изобщо нейна работа? Фактът, че Скай е изневерила на Локи, променяше всичко, да — не само това, което мислеше, че е тази жена и какво говореше лъжата им за тяхното така наречено приятелство, но най-важното беше, че саботираше плановете й — сега знаеше, че не може да има сдобряване, Локи беше прекалено горд, за да прости такова нещо. Скай не беше отговорът, който бе търсила.