Но миниатюрната пауза беше достатъчна, за да накара Скай да ахне, закривайки устата и носа си с ръка.
— О, господи, казали са ти!
Алекс затаи дъх, чудейки се дали да излъже и да й спести унижението, но след това кимна. Ако не друго, то тя лично искаше да разбере защо го е направила.
— Да.
— Знаех си! — извика Скай. — Щом разбрах, че си отишла там, знаех, че ще ти кажат. — Широко отворените й очи примигваха ужасено срещу Алекс над върховете на пръстите й. На челото й се появи дълбока бръчка и на лицето й се изписаха обида и срам. — Басирам се, че са нямали търпение! Никога не са ме харесвали!
— Не е вярно.
— Не е ли? — Скай се изправи агресивно. Предизвикателно. — Нарекоха ли ме уличница?
— Не! Нищо подобно.
— Защото не е така, както мислят.
— А как е тогава? — погледна я Алекс.
— Той ме отблъскваше, както ти казах. Бях толкова объркана, не разбирах какво съм сгрешила. И после, когато… — От гърдите й се изтръгна ридание и тя скри лице в ръцете си. — О, господи. Мислех, че всичко това е приключило. Но го виждам в очите ти. Мислиш, че съм чудовище.
Алекс протегна ръка и я докосна със съжаление.
— Виж, Скай. Никой не мисли, че си чудовище. Той е постъпил по същия начин с Джес, отблъснал е и нея. Не е знаел как да се справи със скръбта нито за майка си, нито за баща си. И все още не знае. — Тя я погледна със съчувствие, стисна ръката й. — Ситуацията сигурно е била много трудна. Никой не те обвинява. — Тя сви рамене. — А и накрая всичко се е оказало за добро, нали?
— Дали?
Какво?
— Какво искаш да кажеш? — погледна я Алекс.
— Ами, след пожара и онова, което ти каза… нали знаеш, че между нас с Локи има недовършени неща. — Скай я погледна с широко отворени очи. — Не мога да спра да мисля, че може би наистина прекалено бързо сме се отказали.
На Алекс й се стори, че подът пропада под стола й. Почувства се замаяна, дезориентирана. Скай казваше това сега, след като бе признала, че му е изневерила?
— Ами Аласдейр?
— Ал? — погледна я с болка Скай. — Ал е прекрасен. Той е толкова мил и нежен с мен. Искам да кажа, че той няма луксозната кола и красивата къща и важната фамилия, но… ние си подхождаме. Разбираме се един друг. Всичко е лесно.
— Ами, ето виждаш…
— Но Локи… той е толкова… бляскав и дързък, разбираш ли? — прекъсна я тя със зачервени бузи и светнали очи. — С него животът изглежда някак по-голям. Той е като Хийтклиф, който крачи мрачен по хълмовете. И е вълнуващ и секси и, господи, толкова е добър…
— Ъхъ — прекъсна я бързо Алекс, която изобщо не искаше да води този разговор.
— Искам да кажа, че когато съм с Ал, сякаш обувам старите си пантофи, но откакто ми каза, че Локи има чувства към мен, не мога да не мисля дали наистина искам да прекарам живота си по този начин? Къде е енергията? Къде е силата? След двадесет години няма ли да се побъркам? — Тя протегна ръка към ръцете на Алекс с изражение на отчаяние, изписано на хубавото й лице. — Алекс, трябва да си честна с мен — дали няма да направя най-голямата грешка в живота си?
— Скай, аз не мога да отговоря на това.
— Моля те, опитай. В крайна сметка ти си тази, която разбърка нещата. Аз мислех, че всичко е свършило. Приключено. Мъртво. Но после ти каза всички ония неща…
Гласът й заглъхна, докато пронизваше Алекс с объркан поглед, показвайки й, че е отговорна.
Алекс пое дълбоко въздух, опитвайки се да се успокои както себе си, така и Скай. Момичето имаше право. Тя наистина беше разбъркала нещата. Беше видяла жаждата и съжалението между тях, не беше ли така?
— Добре, виж, първо, не изпадай в паника. Не прави нищо. Трябва да помислиш, истински да помислиш, за това какво искаш и с кого искаш да бъдеш. Бракът е важно нещо. Той е завинаги. Но трябва да си честна и трябва да си смела. — Тя преглътна, усещайки как думите й стават по-тихи, по-неясни, по-трудни за изричане. Не можеше да повярва, че казва това. — Ако Локи е мъжът, с когото искаш да бъдеш, тогава трябва да му кажеш.
— Но кога? Ал пристига в петък, а сватбата е на следващия ден.
В гласа на Скай се усещаше истерична нотка. Ясно беше, че е мислила за това дни наред.
— Петък е след четири дни.
— Но… но всичко е организирано. Вече се случва. Ще направя ноктите и тена си утре. И бикини линията си. А после мама ще вземе цветята…
— Има достатъчно време, Скай.
— Не, няма. Не и след като Локи е в Единбург. Само бог знае кога ще се върне.
Алекс обърна рязко глава. Единбург? За първи път чуваше. Погледна навън, без да може да повярва, че по пътя насам може да е пропуснала нещо толкова очевидно, но наистина — мястото, където бе кацнал хеликоптерът предишната вечер, беше празно.