Почувства прилив на гняв. Този следобед имаха уговорена среща, беше помислила, че постига някакъв напредък с него след онова излияние пред вратата за доверие и чудни стени. Беше помислила, че най-после е успяла, но той просто се бе върнал към старите си номера и я размотаваше. Беше се заблуждавала, целувката не бе означавала нищо за него, наистина е било просто заради уискито.
— Алекс?
Осъзна, че Скай я гледа втренчено и очаква отговори. Имаше нужда от насоки.
— Виж, когато и да е, преди да кажеш „Да“, е достатъчно навреме — каза спокойно Алекс. — Но нека не се стига дотам. Колкото по-скоро кажеш на Аласдейр, толкова по-добре.
Скай започна да кима — да кима френетично като кучето в рекламите за застраховки.
— Но как може да му причиня това, което Локи причини на мен? — Тя скри лице в ръцете си, колебаейки се между единия мъж и другия. — Беше толкова ужасно, мислех си, че никога няма да се съвзема. Лицето му онази вечер, беше… съсипан. Когато затворех очи, виждах само това.
— Ситуацията не е същата.
— Но аз го предадох, Алекс. А сега ще го причиня и на Ал.
Алекс се опита да скрие раздразнението си. Нямаше нужда от това точно в момента. Главата й се въртеше, докато се опитваше да разбере какво прави Локи в Единбург, но имаше само един вариант, който реалистично можеше да си представи — Шолто бе свикал заседание на борда, Локи бе сгрешил, все пак беше надценил хода си.
— Никой не казва, че ще го направиш. Ако Ал е този, когото обичаш, тогава всичко ще стане, както е планирано. — Тя наклони глава. — Виж, каза, че партито е в четвъртък, нали?
— Ъхъ.
— Прекарай малко време с него там. Със сигурност ще се е върнал дотогава…
Така ли беше наистина?
— Не би могъл да пропусне коледното парти на собствената си компания…
Щеше ли тогава все още да е неговата компания?
— Атмосферата ще е спокойна, всички ще се отпуснат… поговорете, може би потанцувайте заедно, вижте как се чувствате. Дай му шанс да говори с теб. Вероятно има неща, които той иска да ти каже и не е имал възможност да го направи, или които просто не чувства, че може да каже, може би трябва да му дадеш някаква надежда.
— Надежда — измърмори Скай.
— Точно така.
Скай отново хвана ръцете й.
— О, господи, ще дойдеш на партито, нали? Кажи, че ще дойдеш. Не мисля, че ще мога да го направя без теб.
Алекс кимна, потискайки въздишката си. Сега не беше моментът да споменава, че дотогава и тя можеше да не е тук.
— Разбира се, че ще дойда.
— Обещаваш ли?
— Ще се постарая.
Алекс остана на масата в столовата, втренчена през прозореца. Скай си беше тръгнала преди четиридесет минути и чашата с кафето беше изстинала в ръката на Алекс. Няколко от бъчварите в двора се предизвикваха за състезание по търкаляне на бъчви — било нещо като коледна традиция според жените в стола, които, все още в сините си престилки и шапки на главите, се бяха скупчили на прозореца. И други работници също излизаха от сградите си или се бяха навели през прозорците и ги насърчаваха, докато набитите мъже събличаха ризите си и свиваха мускули. В снега.
— Аз харесвам Мънго — чу тя да казва една жена, скръстила ръце на гърдите си, загледана в забавлението навън с интерес. Мери, така се казваше според Алекс. — Звучи ми някак подходящо.
— Кой казва, че мечето е момче? — попита възмутено жената в средата, тя беше тази, която никога не можеше да не даде на Алекс безплатните маслени бисквити.
— Моят Юън мисли, че трябва да е Арчибалд, на името на основателя — каза Ейлин, по-възрастната жена, застанала отляво на нея. — Все пак, щом ще е талисман на компанията…
— Е, не само Арчи е основател на компанията, а също и брат му Пърси — възрази Мери. — Ако ще говориш така, само ще дадеш повод на онези с костюмите да се карат за още нещо — кой от братята основатели има по-обосновани претенции? — а не е като вече да не са се хванали за косите.
— Ами, не виждам защо да има спорове по въпроса — сопна се Ейлин. — Всички знаем, че най-основателните претенции са на директните кръвни наследници на Арчи — Шолто и Торкуил са кръвни роднини, а семейството на Локи, колкото и очарователни да са, са пришълци. — И когато другите жени я погледнаха със свити вежди, тя поясни: — Осиновяването. Не може да не знаете? Всички го знаят, не е тайна.
Не, не беше тайна. Алекс също го знаеше. Мисис Пеги й беше казала онзи ден в къщата. Торкуил — също.