— Естествено.
— Освен това, докато говориш, искам да опиташ да усетиш енергията в тялото си, докато минаваш през всеки един от елементите. Опитай да се съсредоточиш върху това къде я усещаш — в гърлото, корема, стомаха, сърцето? Всички имаме енергийни центрове или чакри за разпръскването и потока на енергията, или прана, или чи. Няма значение как ще избереш да я наричаш, тя е едно и също нещо — чувствата ни всъщност се коренят в телата ни.
— Добре.
Той изглеждаше малко скептичен, но Алекс се радваше, че поне не се подиграва и не рита столове.
— Сега затвори очи и ми кажи как се чувстваш, когато си Локи?
— Чувствам се… ъм… силен. Уверен. — Тя го наблюдаваше, докато очите му се движеха под клепачите. — С доста власт. Успял… Да казвам ли и лоши неща? — отвори едното си око той.
— Казвай каквото ти хрумва.
— Добре тогава, също и гневен, предполагам — въздъхна Локлан. — И малко… не знам, объркан?
— Интересно — измърмори Алекс. — И как се чувстваш, когато признаваш тези емоции? Усещаш ли някаква топлина някъде? Покажи ми с ръцете си.
Той изчака за момент, след това вдигна ръце към слънчевия си възел.
Тя кимна и го докосна леко по ръката, за да отвори очи.
— Беше чудесно — каза Алекс. — Сега искам да направиш същото тук — на мястото на проблема. Затвори очи и се върни отново в тялото си. Как се чувстваш, когато мислиш за доверие? Как реагира тялото ти?
Той отново затвори очи.
— Чувствам се… празен. Бяло петно. — Звучеше изненадан. — Не мога да почувствам нищо… Сякаш всичко е взето. Цялата ми енергия. Не мога да се движа.
— И ако трябва да сложиш ръцете си някъде, да посочиш едно място в тялото си…
Ръцете му се насочиха право към сърцето.
Алекс го погледна, записвайки нещо, след което го накара да отвори очи.
— Добре, да отидем при целта: взаимоотношения.
Той пое рязко въздух, но я последва. Тя го обърна така, че да е с лице по посока на стрелката върху листа.
— Как се чувстваш тук, когато помислиш за взаимоотношенията си?
Локлан затвори очи.
— Обезсърчен. Неспокоен. Зациклил. Струва ми се, че е… че е някъде тук — вдигна ръце той и докосна гърлото си.
— Аха. Това е добре, това е добре — каза тя, записа си нещо и го насочи към последния лист.
— И накрая твоят съюзник, решението към целта ти — каза тя, без да иска да изрече името си на глас. — Какво става тук?
— Горещо. Студено… Раздразнение. Ревност. — Той отвори очи. — Защо ще изпитвам ревност към теб?
— Не мисли за това сега — докосна с пръсти ръката му тя. — Затвори очи. Какво друго? Просто поток на съзнанието.
— Силен… — Той се намръщи. — Без… безпомощен.
Алекс прехапа устна, докато записваше.
— И къде чувстваш това?
Локлан се поколеба.
— Тук — притисна ръце към пъпа си той.
Отвори очи и я погледна.
— Не ми казвай, че разбра нещо от всичко това?
— Всъщност да — отговори тихо тя, опитвайки да се усмихне. — Да седнем ли?
Алекс прочисти гърлото си.
— И така, беше наистина интересно упражнение. Това, с което започнахме, беше да създадем пространствено представяне на ситуацията ти.
Той я гледаше с премерена съсредоточеност, която не беше виждала по-рано.
— Сега, ако погледнем листовете, както си ги сложил на пода, ще видиш, че си сложил стрелката за доверието да сочи назад към теб, което показва, че вярваш на себе си, но на никого другиго. Целта за по-добри взаимоотношения е поставена зад този елемент, далече от теб, сякаш блокирана от него. И накрая съюзникът ти, аз, механизмът, който се предполага, че е тук, за да може всичко да си дойде на мястото. Виж, сложил си ме до доверието, което предполага, че ми се доверяваш.
— Ами, така е.
Тя си пое дълбоко въздух и й се искаше той да отмести поглед, да се втренчи в листовете, в каквото и да е, но не в нея.
— И така, това е подсъзнателната ти представа за положението. След това преминахме през него бързо и интуитивно. Сега чувствата ти към самия теб, когато стоеше върху името или идентичността си и когато са взети изолирано, бяха много позитивни — ти си динамичен, пълен с енергия, уверен, но осъзнаваш, че в теб има и гняв. Спомена объркване — сякаш не можеш да видиш пътя, и когато те попитах къде усещаш тази енергия, ти посочи тук — показа му тя на себе си. — Което напълно съответства на това, което казваше, защото слънчевият възел е коренът на енергията, от която взимаме за действията си. Той е нашата централна вибрация, ако предпочиташ, той е мястото, където усещаме способността да сме уверени и владеещи живота си. Но когато енергията е блокирана, я усещаме като топлина.